Съдбовният кораб [bg]

Докато сатрапът говореше, капитанът местеше поглед от един към друг от мъжете си, като през цялото време правеше физиономии, които имитираха почуда и удивление от разказа на сатрапа. Докато мъжете се хилеха от удоволствие, капитанът внезапно се приведе напред, за да постави върха на острието си пред гърлото на Косго. Очите на сатрапа се изцъклиха и пороят му от думи секна. Цветът се оттече от лицето му.

— Спри незабавно, моля те, спри! — весело се примоли капитанът. — С моите мъже имаме работа за вършене. Спри със закачките и кажи истината. Колкото по-скоро ни кажеш името и семейството си, толкова по-скоро ще можеш да бъдеш откупен обратно. Искаш да се върнеш вкъщи, нали? Или смяташ, че ще си добро допълнение за екипажа ми?

Косго огледа диво кръга от хората, които го бяха пленили. Най-накрая очите му срещнаха тези на Малта и неочаквано се наляха със сълзи.

— Престанете — каза тя с нисък глас. — Оставете го намира. Той е велеславният сатрап Косго и е много по-ценен за вас като заложник, ако не е с прерязано гърло.

Върхът на острието се отмести от гърлото на сатрапа. Миг по-късно се притисна между гърдите ѝ. Тя вцепенено погледна надолу към него. Нечия чужда кръв все още беше по него. Капитан Ред плъзна върха под връзките, които пристягаха корсажа ѝ.

— А ти, разбира се, си неговата прекрасна и изучена придворна съветничка. Също на път обратно към Джамаилия. — Погледът му бавно я огледа.

Присмехът му прогони страха ѝ. Тя яростно срещна погледа му и започна да изплюва думите една по една:

— Не. Ставай. Глупав. — Тя повдигна брадичка. — Аз съм Малта Вестрит, дъщеря на бингтаунска Търговка. Колкото и невероятно да звучи историята му, той наистина е велеславният сатрап Косго. — Пое си дъх. — Ако го убиеш, от тук насетне ще бъдеш известен като най-глупавият капитан, който е отхвърлил сатрапски откуп.

Капитанът изрева доволството си и екипажът му го повтори след него. Малта почувства как страните ѝ почервеняват, но не посмя да помръдне, докато острието се притискаше в гърдите ѝ. Зад нея сатрапът зашепна гневно:

— Не го разгневявай, момиче.

— Капитан Ред. Корабът е обезопасен. — Това дойде от моряк, малко по-голям от момче, който носеше твърде голяма за размерите му бродирана жилетка. Малта си спомни, че я е виждала на капитан Деяри. Дрехите на един мъртвец бяха плячката на корабния юнга.

— Много добре, Оти. Колко затворници?

— ’свен тия двамата? Само пет.

— Състояние на кораба?

— Годен за плаване, сър. Както и с пълен трюм. Натоварен е с хубави неща.