Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

— Лъжа. Изгубено писмо. Прошепнато на вятъра послание. Пусната в урагана стрела.

Безумец. Рилиш облиза устни.

— Какво искаш?

— Нищо, което ти… — мъжът се спря и погледна нагоре по склона на долината. Веждите му се надигнаха.

— Не е този, когото очаквах — каза той. Може би дори не си даваше сметка, че говори на глас. — Не, все още не, струва ми се.

Той отстъпи и насочи ръка към Рилиш.

— Днес Господарката беше с теб. Не си въобразявай, че ще бъде и утре.

— Кой…?

Но шутовската фигура изчезна между камъните.

Мигове след това край коня докуцука Пъклената. Тя продължаваше да стиска страната си. Кимна на Рилиш и върна погледа си там, където бе изчезнало привидението.

— Ти видя ли го? — запита той, сякаш се съмняваше в здравия си разум.

— Да. Говори ли с него?

— Да — ти знаеш кой е той?

Дълго бавно кимане в знак на съгласие.

— О, да. И ще ти кажа съвсем честно, Джал Кет. Сериозно обмислях дали да слизам или да не слизам тук долу.

— Добре, кой е той?

Поклащане на главата.

— Не. За теб е по-безопасно да не знаеш — засега. Някой, за когото се смяташе, че е извън играта.

Рилиш си позволи да се отпусне на земята.

— В името на боговете, жено! Е, поне ми помогни да стана.

— Кой, аз?

Заедно, като си помагаха взаимно и с много опитвания наслуки, те се качиха на коня. Пъклената седна отзад и прегърна здраво Рилиш. Тя изцвили, за да подкара коня му да върви, а животното си заизбира път между канарите.

— Къде точно се намираме, в името на всички Царства? — попита Рилиш.

— В Имперския Лабиринт.

— О. Мислех, че вече никой не ходи там.

— Така е.

— Да не би да сме срещнали причината за тази забрана?

Тя прошепна в ухото му:

— Как бихме могли, след като никога не сме били тук?

Докато Пъклената внимателно нагласи прехода им вън от Лабиринта, Рилиш опита да пребори внезапното остро усещане за топлината на прегръдката на младата магьосница. По-късно през нощта, преди зазоряване, когато Пъклената, той и изтощеният им кон вървяха по пътя на север през студения ситен дъждец, нещата не стояха по-добре. Тогава иззад живия плет покрай пътя се изправиха войници, Рилиш рязко дръпна юздите и видя как Талия го наблюдава над приклада на издигнатия за стрелба арбалет. Тя свали оръжието, но му отправи поглед — предупреждение за следващата им среща, както бе седнал на коня в ръцете на Пъклената.