Зимата на света [bg]

Гас Дюър се намеси:

— Както обикновено, държавният секретар ще бъда загрижен да се избегне всякакво действие, което може да доведе до война. Сенаторът имаше право. Кордел Хъл беше благоразумен до боязливост и често влизаше в спорове със своя по-агресивен заместник Уелс. — Господин Хъл много мъдро винаги следва този курс — отговори Уелс. Всички знаеха, че не е искрен, но етикетът изискваше от него да каже това. — Но на международната сцена Съединените щати трябва да стоят гордо изправени. Ние сме разумни, а не страхливи. Ще изложа на президента идеята за замразяване на парите. Грег беше като замаян. Ето какво означава властта. Само за миг Уелс беше в състояние да предложи нещо, което ще разтърси цяла една държава.

Гас Дюър се свъси и заговори отново.

— Без вноса на петрол японската икономика ще спре, а армията им ще е безсилна.

— Което е добре! — вметна Уелс.

— Нима? Какво според теб ще направи японското военно правителство пред лицето на такава катастрофа? На Уелс не му беше особено приятно да спорят с него.

— Защо не ми кажеш ти?

— Не знам какво ще направи. Но мисля, че би трябвало да изчакаме отговор от тяхна страна, преди да предприемем някакви действия. Отчаяните хора са опасни. А аз със сигурност знам, с Съединените щати не са готови да влязат във война с Япония. Военноморският ни флот не е готов. Военновъздушните ни сили не са готови. Грег забеляза, че сега има възможност да каже нещо, и не я пропусна. — Господин заместник-секретар, позволете. Може да Ви е от полза да знаете, че американското общество е за война с Япония, а не за омиротворяване. Съотношението е две към едно в полза на войната. — Добро попадение, Грег. Благодаря. Американците не искат японските убийства да останат ненаказани. — Освен това не искат и наистина да воюваме — отвърна Гас Дюър. — Независимо от това, какво показват проучванията на общественото мнение.

Уелс затвори папката на бюрото си.

— Добре, сенаторе. Ние сме съгласни за Обществото на народите и не сме съгласни за Япония. — И по двата въпроса решението ще бъде взето от президента — отговори Дюър и стана.

— Добре е, че дойдохте да се видим.

Срещата приключи.

Грег беше приятно възбуден. Поканили го бяха на тази среща, узна смайващи новини и направи коментар, за който Уелс му благодари. Отлично начало на деня. Измъкна се от сградата и тръгна към кафене Арома. Никога досега не бе ползвал услугите на частен детектив. Имаше смътното усещане за нещо не твърде законно. Но Кранмър беше изряден гражданин. Освен това нямаше нищо престъпно в това да искаш да се свържеш със стара приятелка. Посетителите на кафенето бяха две момичета, които приличаха на секретарки в обедна почивка, възрастно семейство, излязло на покупки, и Кранмър — широкоплещест мъж в омачкан лек костюм, захапал цигара. Грег се настани при него в сепарето и поръча кафе. — Опитвам се отново да вляза във връзка с Джаки Джейкс — подхвана той.