Черното копие и сянката на Властелина [bg]

„Същата песен както вчера при херцога!“ – с досада си помисли хобитът, изведнъж усетил се, че не изпитва никаква почит нито към стоящия пред него старец, нито – страшно е да се изрече! – към онзи, който сега седи на трона.

Фолко им крещеше – те не чуваха. Те се защитаваха от донесените новини, защото иначе щеше да се наложи да разрушат уютния ред на всекидневния си живот. Бъдещето носеше непознати опасностите се ограждаха от това бъдеще, надявайки се... на какво? Това хобитът не беше в силите си да проумее.

- Вие говорите за настъпление на велика армия от Изток – продължаваше благородникът. – Но нито един от разузнавачите ни по онези краища не потвърждава това. Вие говорите за включването в похода на опълчения от жителите на Мордор – нашата стража на проходите донася обратни новини. Вие говорите за сбор на сили в Харад – но ние не сме чули нищо за това! И вие се позовавате на тези, чиито думи ние по никакъв начин не можем да проверим – като вашия Велик Орлангур, например. Защо краля трябва да ви вярва?

- Нима нищо от съобщеното от нас не се съгласува с това, което ви е известно? – дрезгаво произнесе Торин. – А какво можете да кажете за вашите Палантири? Какво се вижда в тези велики Камъни?

Придворният не отговори веднага, първо хвърли бърз поглед към краля.

- Никой няма право да иска отговор – гордо провъзгласи той след миг. – Палантирите принадлежат на Краля. Само той може да гледа в тях. Само той знае какво става с тях. А кралят не дава отговори на никого, запомни това, почтено джудже, ако искаш да те изслушат докрай.

„Само на Дурин му е известно – помисли си в този миг хобитът, – какво струва на Торин да се удържи от някаква дързост!“

- И все пак аз не бих отхвърлял с лека ръка донесените от пратениците вести – подчинявайки се на нов знак от краля, най-сетне се включи в разговора херцог Етчелион. – Да подлагаме на съмнение източниците им бива, но самите пратеници – не, както и чистотата на намеренията им. Елфите са си елфи, и джуджетата са си джуджета, и пол у ръстът – плът от плът на своя народ, никога не е служил на Мрака. Можем да не им вярваме, но сме задължени да проверим думите им. Името на почитаемия Теофраст Арнорски, великият хронист на нашите дни, е добре известно на присъстващите и в тази част разказът на пратениците е точен. Можем да се съмняваме в съществуването на наричания от тях Велик Орлангур, но нямаме право да недооценим опасността. По-добре да я надценим. Прави са тези, които смятат, че в думите на нашите гости има прекалено много неясноти но това все още не е доказателство, че изобщо няма никаква опасност. И ако ми бъде позволено да кажа какво мисля... – Херцогът въпросително погледна към ръцете на краля.