Зовът на барабана [bg]

Лорд Джон ме погледна смаян, което ме накара да изпитам известно задоволство. Явно беше попитал само от любезност — не очакваше да знам нещо.

— Колко интересно — отвърна, наистина звучеше заинтригуван. — Говорите за организми? Поддържате ли теорията на господин Еван Хънтър за миазматичните създания?

Сега беше мой ред да се смая.

— Ами… не съвсем, не — казах и смених темата.

Прекарахме приятна вечер, Джейми и лорд Джон си разказваха случки от лов и риболов, като отбелязваха изумителното изобилие на тази земя, а аз кърпех чорапи.

Уили и Иън играеха шах, като вторият победи за свое огромно задоволство. Негово Благородие се прозя широко, после видя погледа на баща си и направи закъснял опит да си покрие устата. Отпусна се с усмивка от задоволство, породена от ситост; с Иън бяха унищожили цял кейк със стафиди след обилна вечеря.

Джейми видя това и изви вежда към Иън, който послушно стана и поведе Негово Благородие да сподели сламеника му в бараката с билките. Двама са уредени, помислих си, като се опитвах да не поглеждам към леглото, остават трима.

Деликатният проблем с лягането беше разрешен чрез оттеглянето ми, обвито в скромност или поне в нощна риза, докато Джейми и лорд Джон се настаниха до масата за шах и продължиха да пият бренди на светлината на огъня.

Лорд Джон беше много по-добър шахматист от мен или поне така разбрах от факта, че играта продължи цял час. Джейми обикновено ме биеше за двайсет минути. Те играеха мълчаливо, но от време на време си разменяха по някоя дума.

Накрая лорд Джон направи ход, облегна се назад и се протегна, сякаш приключваше нещо.

— Разбрах, че тук, в планинското ви убежище, не усещате смущения в политически смисъл? — каза той небрежно. Присви замислено очи към дъската. — Завиждам ти, Джейми, че си така далече от трудностите, които срещат търговците и благородниците в низините. Животът ти е труден — няма как да не го отбележа, — но поне имаш значителната утеха да знаеш, че усилията ти са значими и героични.

Джейми изсумтя.

— О, да. Много героични. В момента моята героична борба се свежда до това да се оправям с прасето в килера. — Кимна към дъската и вдигна вежда. — Наистина ли смяташ да направиш този ход?

Грей присви очи към него, после погледна надолу и сви устни.

— Да, смятам — отвърна твърдо.

— По дяволите! — каза Джейми с усмивка и събори примирено царя си.

Грей се засмя и посегна към бутилката с бренди.

— По дяволите! — каза и той, когато видя, че е празна. Джейми се засмя, стана и тръгна към шкафа.

— Опитай от това. — Чух мелодичното гъргорене на течност в чаша.

Грей вдигна чашата към носа си, вдиша и кихна силно, като разпръсна капки по масата.

— Това не е вино, Джон — отбеляза тихо. — Направено е за пиене, не за вдъхване на букета.

— Забелязах. Господи, какво е това? — Грей помириса отново, по-предпазливо, и отпи пробно. Задави се и преглътна.