Операция „Червена буря“ [bg]

Самолетите за радарно наблюдение на НАТО се намираха на обичайните си позиции високо над река Рейн. Големите E-3A „Сентри“, познати повече като AWACS, и по-малките, не толкова известни, TR-1 летяха в отегчителни кръгове или по права линия далеч зад фронтовата линия. Функциите им не бяха съвсем еднакви. Самолетите от типа AWACS се занимаваха най-вече с въздушния трафик. Самолетите от типа TR-1, които по същество представляваха подобрен вариант на ветерана U-2, търсеха превозни средства на земята. Първоначално TR-1 се бяха оказали неефикасни. Те следяха твърде много цели, повечето от които представляваха неподвижни радарни рефлектори, дислоцирани навсякъде от Съветите, и натовските командири бяха затрупани от информация, която беше твърде разбъркана, за да им бъде полезна. Тогава се появи видеокасетофонът. Всички предадени от самолетите данни така или иначе биваха записвани на видеокасета, защото това беше удобен начин за съхраняването им, но вградените в натовската система видеокасетофони имаха ограничени възможности. Холандският капитан бе донесъл своя личен видеокасетофон в службата си и бе демонстрирал как чрез използването на бързо пренавиване на лентата напред и назад е възможно не само да се покаже накъде вървяха нещата, но и какъв беше техният източник. Компютърната обработка улесняваше още повече тази задача, като премахваше предмети, които не се бяха премествали поне веднъж в продължение на два часа. По този начин се елиминираха съветските радарни примамки и НАТО разполагаше с чисто ново разузнавателно средство.

От всяка касета се правеха по няколко копия и екип от над сто експерта от разузнаването и въздушния трафик преглеждаха данните денонощно. Някои се занимаваха с нормално тактическо разузнаване. Други търсеха модели. Голям брой камиони, придвижващи се през нощта към фронтовата линия и назад, можеше да означава само совалкови курсове за попълване на запасите от гориво и муниции. Когато няколко превозни средства се отделяха от конвой и бъдеха дислоцирани паралелно на фронтовата линия, това означаваше, че артилерията се подготвя за атака. Екипът беше научил, че най-сложната му задача е да предаде данните на фронтовите командири достатъчно бързо, за да могат те да се възползват от тях.

В базата в Ламмерсдорф един белгийски лейтенант току-що беше изгледал касета със запис отпреди шест часа и докладът му беше изпратен по наземна линия до фронтовите командири на НАТО. В доклада му пишеше, че най-малко три съветски дивизии де бяха придвижили на север и на юг от Магистрала 7. Съветите щяха да осъществят масирана атака срещу Бад Залцдетфурт по-рано, отколкото се очакваше. Резервни единици от белгийската, германската и американската армия незабавно бяха придвижени напред и съюзническите ВВС бяха предупредени за голямата сухопътна акция. Боевете в този сектор и без това бяха достатъчно ожесточени. Германските войски, защищаващи района на юг от Хановер, бяха изгубили повече от петдесет процента от ресурсите си и битката, която все още не беше започнала, вече се бе превърнала в надпревара, в която всяка страна се опитваше да придвижи резервите си до мястото на атаката преди другата.