Операция „Червена буря“ [bg]

Съветската доктрина беше предвидила, че загубите ще бъдат големи. Придвижването напред и боят в движение можеха да бъдат постигнати само с цената на фронтални атаки, които първо трябваше да пробият фронтовата линия на противника. Само че силите на НАТО отказваха да дадат възможност на Съветите да осъществят необходимия им пробив. Високотехнологичните им оръжия, които стреляха от безопасни, предварително подготвени позиции, разкъсваха всяка вълна на съветското нападение. Нападенията на техните самолети в тила на Съветската армия изсмукваха силите на нейните подразделения, преди те да имат възможност да влязат в решителен бой, и побъркваха артилерийската поддръжка въпреки всички мерки да бъдат заблудени.

Алексеев си напомни, че Червената армия се придвижваше напред и НАТО също плащаше тежка цена. Резервите на врага изтъняваха. Германските сили не можеха да се възползват от своята подвижност, както би направил Алексеев на тяхно място, като твърде често се окопаваха в някаква географска позиция, вместо да дават отпор на съветските сили в движение. „Разбира се — помисли си генералът, — те не разполагат с твърде много площ, която да разменят за време.“ Той погледна часовника си.

Огнена завеса се появи от гората под него, когато съветската артилерия започна подготовка. След нея дойде ред на многозарядните ракетни установки и утринното небе беше покрито от огнени ивици. Алексеев насочи бинокъла си надолу и след няколко секунди забеляза оранжево-белите кълба на експлозиите в натовските позиции. Той се намираше твърде далеч от фронтовата линия, за да различи всички подробности, но един район с дължина от много километри беше озарен от светлина, наподобяваща толкова популярните на Запад неонови лампи. Над главата му се чу рев и генералът видя водещите групи на изтребителите за борба с наземни цели да се втурват към фронта.

— Благодаря, другарю генерал — въздъхна Алексеев. Той успя да преброи поне тридесет изтребител-бомбардировача Су и МиГ, всичките летящи ниско над земята по посока на бойното поле. Докато вървеше към командния бункер, на лицето му се изписа решителна усмивка.

— Водещите групи се включват сега — обяви един полковник. На скована от груби дъски маса бяха разтворени тактически карти, върху които се нанасяха бележки с химически моливи. Червени стрели започнаха марша си към поредица от сини линии. Всички картографи бяха лейтенанти и всеки от тях имаше шлемофон с телефон, свързан с точно определена полкова щабквартира. Офицерите за свръзка с резервните поделения стояха встрани от масата и засмукваха дима от цигарите си, докато наблюдаваха марша на стрелите. Зад тях стоеше безмълвно командващият 8-а гвардейска армия и наблюдаваше развитието на плана си за атаката.