Операция „Червена буря“ [bg]

— Да.

— Ако ще ни влачат, сър, по-добре ще бъде да е с кърмата напред. Не ми се ще дори да си помисля какво може да се случи, ако тръгнем напред без нос.

— Добре. — Морис погледна към Кларк. — Събери една група на кърмата. Ще ни влачат с кърмата напред, така че искам да подготвите всичко за влекача. Пуснете голямата лодка да търси оцелели. Видях поне един човек, който успя да скочи във водата.

— Готово, капитане.

Морис отиде в CIC и намери един изправен радиопредавател.

— Рентген Алфа, тук „Фарис“ — повика той командващия ескорта.

— Докладвайте за състоянието си.

— Улучиха ни отпред, носът се откъсна до ASROC установката. Не можем да маневрираме. Ще успеем да се задържим на вода, стига времето да не се развали. За момента и двата котела са извън строя, но след по-малко от десет минути би трябвало да имаме захранване. Имаме жертви, но все още не знам колко точно. Удари ни подводница, вероятно от клас „Виктор“. Ако не греша, тя се насочва към вас.

— Изгубихме контакта, но той се насочваше извън формацията — отвърна комодорът.

— Започнете да търсите от вътрешната страна, сър — посъветва го Морис. — Този тип се приближи дяволски близо до нас, след което ни изигра страхотен номер. Той е твърде добър и няма да се опита да избяга.

Комодорът обмисли информацията.

— Добре, ще го имам предвид. „Гелъри“ е на път към вас. От какво друго се нуждаете?

— „Гелъри“ ще ви трябва повече отколкото на нас. Просто ни изпратете влекача — отговори Морис. Той знаеше, че подводницата няма да се върне за втори изстрел. Тази част от мисията й бе вече приключена и сега съветският капитан щеше да се опита да потопи няколко търговски кораба.

— Прието. Ако имате нужда от нещо, уведомете ме. Успех, Ед.

— Благодаря, сър. Край.

Морис заповяда на хеликоптера да пусне двоен пръстен от хидроакустични буйове около кораба просто за всеки случай. След това хеликоптерът откри трима души във водата, един от които бе мъртъв. Голямата лодка ги прибра, а хеликоптерът се върна при конвоя. „Птичката“ беше прикрепена към „Гелъри“, който зае мястото на „Фарис“, докато конвоят завиваше на юг.

На долната палуба заварчиците работеха в дълбоката до колене морска вода, опитвайки се да запушат пробойните в херметичните прегради на фрегатата. Работата им продължи девет часа, след което помпите изпомпиха водата от наводнените отделения.

Заварчиците още не бяха свършили, когато флотският влекач „Папаго“ се изравни с квадратната кърма на „Фарис“. Боцман Кларк ръководеше прехвърлянето и закрепването на здравото буксирно въже. Един час по-късно влекачът теглеше фрегатата на изток със скорост четири възела. Тегленето ставаше с кърмата напред, за да бъде предпазена повредената носова част. Морис заповяда буксирният хидролокатор да бъде пуснат през носа, за да им осигури минимална възможност за защита. Бяха поставени няколко допълнителни наблюдатели, които да се оглеждат за следи от перископи. Пътят към дома щеше да бъде бавен и опасен.