Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
Реане плесна с ръце като за молитва или може би защото й се дощя да удари някого.
— Беровин — каза тя с досада, — някой ден просто ще скочиш от ръба на някоя пропаст преди да си я забелязала.
— Съжалявам, стар… — Кайриенката се изчерви и сведе очи. Салдейката усърдно заопипва кръгчета от червени камъчета, пришити на гърдите й.
Колкото до Нинив, тя изгледа Елейн победоносно. И двете новодошли можеха да преливат, а сайдар все още се държеше от някоя друга в къщата. Още две и макар Беровин да не изглеждаше много силна, то Гарения изпъкваше дори над Реане — можеше направо да се сравни с Лелейн или Романда. Не че това беше особено важно, разбира се, но така те ставаха поне пет. Елейн упорито задържа брадичката си вирната, но после въздъхна и леко й кимна. Понякога бяха нужни невероятни усилия, за да я убеди човек в каквото и да било.
— Значи ти си Гарения? — промълви замислено госпожа Анан, намръщи се и я изгледа озадачено. — Много ми приличаш на една, с която се запознах веднъж. Заря Алкезе.
Тъмните очи на Гарения примигнаха изненадано. После салдейската „търговка“ измъкна обшита с дантела кърпа от ръкава си и изтри бузите си.
— Така се казваше сестрата на баба ми — каза тя след малко. — Казвали са ми, че много приличам на нея. Добре ли беше тя, когато сте я видели? Тя съвсем забрави родата си, след като замина да става Айез Седай.
— Сестрата на баба ти. — Ханджийката тихо се изсмя. — Ама разбира се. Много си беше добре, когато я видях, но това беше толкова отдавна… Тогава бях по-млада, отколкото си ти сега.
Реане, която се въртеше нетърпеливо до нея, побърза да се намеси.
— Сетале, най-искрено съжалявам, но наистина трябва да те помоля да ни извиниш. Нали ще ми простиш, че не мога да те изпратя до вратата?
Госпожа Анан подхвана собствените си извинения, сякаш тя беше виновна, че другата жена не може да я изпрати, и най-сетне благоволи да напусне, но не и без да изгледа за последно и много подозрително Нинив и Елейн.
— Сетале! — възкликна Гарения веднага щом ханджийката излезе. — Нима това беше Сетале Анан? Но как е… О, Светлина Небесна! Дори след тези седемдесет години Кулата би…
— Гарения — прекъсна я госпожа Корли с изключително рязък тон. Погледът й беше още по-рязък и лицето на салдейката се изчерви. — След като вие двете вече сте тук, трите сме достатъчно, за да проведем разпита. Вие, момичета, останете на мястото си и си трайте. — Това последното беше към Нинив и Елейн. Трите жени се оттеглиха в един ъгъл, сгушиха се една до друга и си забъбриха тихо.
Елейн пристъпи към Нинив.
— Не ми харесваше да се отнасят с мен като с новачка дори когато бях новачка. Колко още смяташ да продължаваме този фарс?
Нинив й изсъска да мълчи и прошепна:
— Мъча се да ги чуя, Елейн.
Да използва Силата беше изключено, разбира се. Трите щяха да го разберат тутакси. За щастие, не бяха изтъкали прегради — може би не умееха да го правят — и от време на време гласовете им се повишаваха достатъчно, за да се чуе.
— Каза, че може да са дивачки — каза Реане и лицата на другите две жени светнаха за миг от изненада и отвращение.
— Тогава да им покажем вратата — предложи Беровин. — И то задната. Дивачки!
— Все пак искам да разбера коя е тази Сетале Анан — вметна Гарения.
— Би ли се опитала все пак да се съсредоточиш на въпроса? — скастри я Реане. — Май ще трябва да изкараш тази смяна на фермата. Виж, Ализе чудесно умее да се съсредоточава, не си разсейва ума като теб. Значи… — Думите им отново заглъхнаха в тихо бръмчене.
Появи се друга слугиня — слабичко момиче, което можеше да мине и за хубаво, ако не беше толкова намусено, в груба сива вълнена рокля и с дълга бяла престилка. Тя постави лакиран зелен поднос върху една от масичките, скришом изтри бузите си с крайчеца на престилката и се засуети около сините гледжосани чаши и чайника. Нинив вдигна вежди. Тази жена също можеше да прелива, макар и не много силно. Какво правеше тук като слугиня?
Гарения също погледна слугинята и се сепна.
— Какво е направила Дерис, че е заслужила наказание? Мислех, че по-скоро риба ще пропее, отколкото тя да наруши някое правило.
— Какво! — изсумтя Беровин. — Искаше да се жени, какво. Ще изкара една смяна и после ще замине с Керайле, веднага след Празника на полумесечината. И ще забрави за господин Денал.
— Вие май и двете искате да идете да копаете нивите вместо Ализе — каза сухо Реане и гласовете им отново се снишиха.
Нинив усети прилив на тържество. Правилата не я интересуваха чак толкова — във всеки случай не и правилата на други — другите рядко схващаха положението толкова ясно като нея и поради това си създаваха глупави правила; защо въпросната жена, Дерис, да не можеше да се омъжи, щом иска, например? Но наличието на правила, както и на наказания, подсказваше за организирано общество. Тя наистина щеше да се окаже права. А имаше и още нещо. Тя сръга с лакът Елейн, докато щерката-наследница не наведе глава към нея.