Лунните градини
- Автор: Ериксън Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лунните градини». Краткое содержание книги:
За сержант Уискиджак и неговия отряд Мостоваци, както и за Татърсейл, оцелялата магьосница на Втори легион, краят на обсадата на Пейл би трябвало да е време на траур за многото мъртви. Но Даруджистан, последният от Свободните градове на Дженабакъз, все още се държи, а тъкмо към тази древна цитадела е насочила Ласийн хищния си поглед.
Ала изглежда, че империята не е сама в тази величава игра. Сбират се зли, обвързани със сянката сили и самите богове се подготвят да вземат участие…
Замислено и написано в панорамни мащаби, „Лунните градини“ е епично фентъзи от най-висш порядък — възхитително приключение, разказано от нов и талантлив глас.
Барук гледаше изпъналия се в креслото срещу него Тайст Андий с помръкнало лице.
— Не мисля, че идеята е много добра, Рейк.
Лордът вдигна вежди.
— Доколкото разбирам от тези неща, събитията изискват носене на маски — каза той с лека усмивка. — Боиш се, че имам лош вкус ли?
— Не се съмнявам, че костюмът ти ще е подходящ — сопна се Барук. — Особено ако избереш костюм на пълководец Тайст Андий. Това, което ме безпокои, е Съветът. Те не са глупаци.
— Щях да се изненадам, ако бяха — каза Рейк. — Всъщност бих се радвал, ако ми посочиш умниците. Не допускам, че ще опровергаеш подозрението ми, че в Съвета има такива, които се стремят да отъпчат пътя на императрицата — срещу определена цена, разбира се. Благородници, замесени в едрата търговия, на които лигите им текат при перспективата за имперския пазар. Греша ли, Барук?
— Не — призна тихо алхимикът. — Но това го държим под контрол.
— Ах, да. Което ми напомня за другата причина да искам да присъствам на това празненство у лейди Симтал. Както каза, най-силните фигури на града ще бъдат там. Предполагам, това включва и маговете във вашия Т’орруд Кабал?
— Някои ще присъстват — отстъпи Барук. — Но съм длъжен да те предупредя, Аномандър Рейк, вашите битки с Гилдията на убийците накараха мнозина от тях да се разкаят за нашия съюз. Най-малкото няма да се зарадват на присъствието ти.
Рейк се усмихна отново.
— Дотолкова, че да разкрият своето тайно общество на членовете на Съвета? Едва ли. — Той стана с плавно движение от креслото си. — Все пак бих искал да присъствам на това празненство. Моят народ няма никакъв вкус към светски събития. Понякога това сурово ежедневие ми досажда.
Барук го изгледа съсредоточено.
— Подозираш, че ще има сливане, нали? Злокобно събиране на сили, като железни стружки, привлечени от магнит?
— При такова струпване на сила на едно място — призна Рейк, — напълно е възможно. Бих предпочел да съм подръка при подобни обстоятелства. — Очите му задържаха погледа на Барук, а цветът им преля от тъмнозелено в кехлибарено. — Освен това, ако събитието е наистина толкова популярно, колкото твърдиш, то агентите на империята в града ще знаят за него. Ако пожелаят да изтръгнат сърцето на Даруджистан, едва ли ще им се удаде по-удобна възможност.
Барук едва потисна трепета си.
— Наети са допълнителни стражи, разбира се. Ако имперският Нокът реши да нанесе удар, ще им се наложи да се оправят и с маговете на Т’орруд. — Помисли малко, след което кимна уморено. — Добре, Рейк. Симтал ще те приеме като мой гост. Подходящо ли ще е маскарадното облекло, което ще носиш?
— Естествено.
Барук стана и отиде до прозореца. Небето отвън беше изсветляло.
— Е, започва се — прошепна той.
— Какво се започва?
— Новата година — отвърна алхимикът. — Петте бивни отминаха. Зората, която виждаш, бележи раждането на Годината на Лунните сълзи.
Лорд Аномандър Рейк се вцепени.
Барук забеляза това и добави:
— Съвпадението наистина е необичайно, макар че аз не бих му придавал чак толкова тежест. Имената са измислени преди цяло хилядолетие от един гост в тези земи.
Рейк заговори; гласът му беше хриплив шепот.
— Даровете на Икариум. Стилът ми е познат. Пет бивни, Лунни сълзи… Колелото е негово, нали?
Отворил широко очи, Барук го гледаше изненадано. Десетина въпроса се заборичкаха в ума му да бъдат изречени първи, но лордът продължи:
— За в бъдеще бих ви посъветвал да се вслушвате в даровете на Икариум — във всички. Хиляда години не са чак толкова много време, алхимико. Не са чак толкова много. Икариум ме посети за последен път преди осемстотин години, в компанията на трелла Маппо и Озрик — или Оссерк, както го наричат местните му поклонници. — Рейк се усмихна горчиво. — Двамата с Озрик влязохме в спор, доколкото помня, и Бруд едва успя да ни разтърве. Стар спор имахме… — Бадемовите му очи станаха сиви и той замълча, потънал в спомени.
На вратата се почука и двамата се обърнаха. Роалд влезе и се поклони.
— Господарю Барук, Мамът се е събудил и изглежда отпочинал. Освен това вашият агент Круппе е донесъл устно съобщение. Изразява съжалението си, че не може да ви го предаде лично. Желаете ли да го получите сега?
— Да — каза Барук.
Роалд се поклони отново.
— Змиорката ще се свърже с вас довечера. На празненството на лейди Симтал. Змиорката освен това намира възможността за споделяне на информация за интригуваща. Това е всичко.