Лунните градини

В отговор на собствения си въпрос опипа дръжката на рапирата на кръста си. После, закрачи по пустата улица през ниските валма мъгла, завихрили се като бели плащове на светлината на газовите фенери. До съмване имаше още цели два часа. Според обичая на Дару новогодишните празненства щяха да започнат с изгрева на слънцето и щяха да продължат през целия ден и цялата нощ.

Крачеше през смълчания град все едно, че беше последното живо същество, което още не бе избягало след всички смутове през изтеклата година и сега делеше света с призраци, останали от измрелите през годината. Петте бивни бяха отминали според древния цикъл и на тяхно място настъпваше Годината на Лунните сълзи. Мурильо се замисли над тези странни, тайнствени названия. Един огромен каменен диск в палатата „Величие“ показваше Вековния цикъл, като съобщаваше поредната година според движението на загадъчните му механизми.

Като дете си беше мислил, че колелото е магическо заради начина, по който се въртеше бавно с отминаването на годината и се изравняваше точно с настъпващата нова година по съмване, все едно дали в небето имаше облаци, или не. След това Мамът му беше обяснил, че колелото всъщност представлява механизъм, подарен на Даруджистан преди хиляда години от някакъв си Икариум. Мамът вярваше, че този Икариум трябва да е бил джагът по потекло. Според всички разкази беше яздил джагътски кон, а до него крачел трелл — ясно свидетелство според Мамът, прибавено към чудото на самото колело, тъй като за джагътите се знаеше, че били много изкусни в подобни изобретения.

Мурильо се замисли и за значението, което носеха имената на всяка година. Близката връзка на Петте бивни с Лунни сълзи съдържаше пророчество според Прорицателите. Бивните на глигана Теннерок се наричаха Омраза, Любов, Смях, Война и Сълзи. Кой ли бивен щеше да се окаже доминиращ през годината? Името на новата година предлагаше отговора. Мурильо сви рамене. Той самият гледаше скептично на подобна астрология. Как е могъл някой преди хиляда години — джагът или какъвто ще да е — да предскаже такива неща?

Все пак длъжен беше да признае, че имаше доста поводи за безпокойство. Пристигането на Лунния къс хвърляше на името на новата година по-различна светлина и той знаеше, че местните учени — особено онези, които се движеха в благородническите кръгове — бяха станали доста нервни и възбудени. Нищо общо с обичайното им покровителствено поведение.

Мурильо зави към хана и се сблъска с един нисък дебел човек в червено палто. Двамата изпъшкаха, а трите големи кутии, които носеше дебелият, паднаха между тях и съдържанието им се пръсна по каменната настилка.

— Ами да, самият Мурильо! Само Круппе може да се похвали с такъв късмет. Така няма да е нужно да те търся из тези влажни и тъмни улици, в които дори плъховете се свиват в сянката. Какво? Нещо случило ли се е, приятелю Мурильо?