Лунните градини
- Автор: Ериксън Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лунните градини». Краткое содержание книги:
За сержант Уискиджак и неговия отряд Мостоваци, както и за Татърсейл, оцелялата магьосница на Втори легион, краят на обсадата на Пейл би трябвало да е време на траур за многото мъртви. Но Даруджистан, последният от Свободните градове на Дженабакъз, все още се държи, а тъкмо към тази древна цитадела е насочила Ласийн хищния си поглед.
Ала изглежда, че империята не е сама в тази величава игра. Сбират се зли, обвързани със сянката сили и самите богове се подготвят да вземат участие…
Замислено и написано в панорамни мащаби, „Лунните градини“ е епично фентъзи от най-висш порядък — възхитително приключение, разказано от нов и талантлив глас.
Спокойният поглед на Барук бавно се върна на Круппе.
— Благодаря. Кога ще получа отговора?
— До тази вечер — каза Круппе.
— Чудесно. Признавам, че решението да компрометирам този Трошач на кръгове не ми е приятно. А това означава, че твоето предложение е най-доброто. Вече можеш да си тръгваш, Круппе.
Круппе кимна и стана.
— Е, до довечера тогаз, майстор Барук.
Кол спеше, а мъжете в стаята продължаваха дискусията. Малът каза, че раненият като нищо можел да не се събуди няколко дни, след като е стигнал толкова близо до Портата на Гуглата.
Паран беше отчаян. Нещо липсваше в обясненията на Уискиджак. Сапьорите бяха продължили с поставянето на мините и планът на Уискиджак дори и в този момент беше да ги взривят. Нещо повече, усилията да се свържат с Гилдията на убийците си оставаха, за да й предложат договор срещу истинските управители на Даруджистан. Тези факти трудно се вписваха в идеята за въстание, обхващащо целия континент. Всъщност не трябваше ли Дужек да направи точно обратното — да си потърси съюзници сред местните?
Докато сержантът продължаваше с описанието на предстоящите им действия, все повече неща се сглобяваха в ума на капитана и той започна да долавя схема. В един момент наруши настъпилата за момент тишина и се обърна към Уискиджак.
— Все още имате намерение да осакатите Даруджистан. Продължавах да мисля над това и сега смятам, че се досещам защо. — Той се вгледа в безизразното лице на сержанта. — Това, което целите, е да разпукате черупката на града и да го отворите широко. Хаос по улиците, обезглавено управление. Всички по-важни фигури излизат на повърхността и започват да се избиват едни други. До какво води това? — Паран се наведе над масата и изгледа твърдо сержанта. — Дужек разполага с армия от около десет хиляди, които всеки момент ще се вдигнат срещу империята. Поддържането на десет хиляди войници е скъпа работа. Настаняването им е още по-трудно. Дужек знае, че дните на Пейл са преброени. Каладън Бруд в момента се придвижва през равнината Риви. Ще нарушат ли морантите съюза? Може би ще предприемат свой ход? Тайсхрен е в Пейл — може би Едноръкия е в състояние да се справи с него, може би — не. Дотук схващам ли, сержант?
Уискиджак хвърли поглед към Калам, след което сви рамене.
— Продължавай.
— Даруджистан е изпаднал в паника. Никой нищо не знае. И Дужек, начело на бунтовническа армия. Той ще оправи нещата. В ръцете му пада безмерно богатство — а на него ще му трябва всичкото, ако иска да се противопостави на онова, което императрицата ще прати срещу него. Така в края на краищата градът е завладян. Много хитро. — Паран млъкна.
— Не беше зле — призна Уискиджак и се ухили на изненаданите физиономии на Малът и Калам. — Само едно парче от мозайката липсва. — Погледна Паран. — Едно нещо, което сигурно ще облекчи неприятното усещане на капитана за коварство, ако не и гнева му.
Усмивката на Паран беше хладна.
— Изненадай ме.
— Добре, капитане. Все тая ни е дали императрицата ще поиска да тръгне срещу нас. На нея ще й се отвори достатъчно работа, след като Седемте града са само на няколко дни от обявяването на своята независимост. Всичко се срутва, капитане. От всички страни. Защо тогава поддържаме своята армия? Погледнете на юг. Нещо се надига там, нещо толкова гадно, че имасците пред него приличат на котенца. Като казвам, че сме в беда, нямам предвид само Дженабакъз, говоря за целия свят. И точно затова ни е нужен Даруджистан.
— Какво има на запад? — попита скептично Паран.
Отговори му Калам, с изпълнен със страх глас.
— Там е Пророкът на Панион. Според мълвата поне. Пророкът е обявил свещена война. Геноцидът е започнал.
Уискиджак стана и каза на Калам:
— Обясни му го на човека. Все пак трябва да се свържем с тази Гилдия. Гуглата знае, вече се показахме в кръчмата. Но може би не стига. — Погледна Паран. — Капитане, не мисля, че адюнкта Лорн трябва да разбере, че сте жив. А вие?
— И аз.
— Можете ли да се задържите тук, докато ви повикам?
Паран погледна Калам, след което кимна.
— Добре. Малът, да тръгваме.
— Загубихме поне два дни — заяви Лорн, благодарна на задържалата се дневна топлина. — Конете са жадни.
Туул стоеше и я гледаше как приготвя конете за пътя към Даруджистан.
— Как е раната ви, адюнкта?
— Общо взето се изцери — отвърна тя. — Отатарал ми въздейства по този начин.
— Моята задача е изпълнена — каза имасецът. — Ако пожелаете да тръгнете с мен, след като си изпълните мисията, ще ме намерите тук в следващите десет дни. Искам да го видя този Джагътски тиран, макар че той няма да ме види, нито ще му се меся. Мислите ми за успех са с вас, адюнкта.