Лунните градини
- Автор: Ериксън Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лунните градини». Краткое содержание книги:
За сержант Уискиджак и неговия отряд Мостоваци, както и за Татърсейл, оцелялата магьосница на Втори легион, краят на обсадата на Пейл би трябвало да е време на траур за многото мъртви. Но Даруджистан, последният от Свободните градове на Дженабакъз, все още се държи, а тъкмо към тази древна цитадела е насочила Ласийн хищния си поглед.
Ала изглежда, че империята не е сама в тази величава игра. Сбират се зли, обвързани със сянката сили и самите богове се подготвят да вземат участие…
Замислено и написано в панорамни мащаби, „Лунните градини“ е епично фентъзи от най-висш порядък — възхитително приключение, разказано от нов и талантлив глас.
Мурильо зяпна нещата, разпилели се в краката му, и бавно попита:
— Какви са тези неща, Круппе?
Круппе пристъпи напред и погледна намръщено трите майсторски изработени маски.
— Подаръци, Мурильо, разбира се. За тебе и за Ралик Ном. В края на краищата — той вдигна очи с блажена усмивка — за празненството на лейди Симтал се полагат най-фината изработка, най-изисканото въображение, съчетано с тънка иронична нотка. Не смяташ ли, че вкусът на Круппе е достатъчно изискан? Притеснен ли си?
— Тоя път няма да ме изиграеш — изръмжа Мурильо. — Първо на първо, маските са три, не две.
— О, да! — отвърна Круппе и се наведе да вдигне едната. Отри пръските кал от боядисаното лице. — Тази е на самия Круппе. Добър избор, заявява Круппе с известна доза апломб.
Мурильо го изгледа твърдо.
— Ти няма да дойдеш, Круппе.
— Е, ама разбира се, че Круппе ще присъства! Нима смяташ, че лейди Симтал изобщо ще се покаже, ако нейният стар познат, Круппе Първи, не присъства? Ами че тя ще потъне от срам!
— Проклятие, Круппе, ти дори не си срещал Симтал!
— Това не издържа на аргумента на Круппе, приятелю Мурильо, драги. Круппе е запознат със съществуванието на Симтал от много години. Тази връзка е още по-силна, да не кажем чиста, с това, че нито тя познава Круппе, нито Круппе — нея. И като последен аргумент, предназначен да сложи край на настоящата дискусия… — Той измъкна от ръкава си пергаментен свитък, завързан със синя копринена лентичка, — поканата до Круппе, подписана лично от дамата.
Мурильо посегна да я грабне, но Круппе ловко я прибра в ръкава си.
— Ралик ще те убие — изръмжа Мурильо.
— Глупости. — Круппе постави маската на лицето си. — Как изобщо ще познае младежът Круппе?
Мурильо огледа закръгленото му тяло, изтърканото червено палто, оръфаните ръкави и късите мазни къдрици по темето му и въздъхна.
— Добре де, все едно.
— Чудесно — каза Круппе. — А сега, моля те, приеми тези две маски, щедър подарък от вашия приятел Круппе. Спестихме си път и няма да се наложи да се донесе едно много тайно съобщение на Барук, за което не трябва да се споменава обаче. — Той прибра маската си в кутията й, обърна се и загледа небето на изток. — Е, хайде да ходим при оня наш алхимик, тогаз. Лека ти нощ, приятелю…
— Чакай малко — каза Мурильо, сграбчи Круппе за ръкава и го извърна към себе си. — Да си виждал Кол?
— Ами да, разбира се. Кол спи дълбок съживителен сън след големите си несгоди. Магически е бил изцерен, казва Сълти. От някакъв странник, при това. А пък самия Кол го довел друг странник, който намерил трети странник, който на свой ред довел пети странник в компанията на странника, който изцерил Кол. И тъй нататък, приятелю Мурильо. Странни работи, м-да. Е, Круппе трябва да тръгва веч. Довиждане, приятелю…
— Още не — изръмжа Мурильо и се огледа. Улицата беше пуста. Той се наведе към приятеля си. — Разбрах някои неща, Круппе. Трошача на кръгове, който се свърза с мен, подреди всичко в главата ми. Знам кой си.
— Аааай! — извика Круппе и се дръпна. — Е, няма да го отричам тогаз! Истина е, Мурильо, Круппе е самата лейди Симтал, хитро предрешена.
— А, тоя път не! Няма да ме разсееш. Ти си Змиорката, Круппе. Цялото това дърдорене, тая история с потящото се кротко мишле е само игра, нали? Сложил си половината град в джоба си, Змиорко.
Ококорил очи, Круппе измъкна кърпата си от ръкава и отри чело. После я усука да изцеди потта; по камъните закапаха капки, потекоха като истински порой.
Мурильо се изсмя.
— Само без фокуси, Круппе. Познаваме се не от вчера, нали? Виждал съм те да правиш магии. Всички изигра, но не и мен. Няма обаче да кажа на никого. За това не се безпокой. — Той се усмихна. — Макар че, ако не си го признаеш веднага, може и да се ядосам.
Круппе въздъхна и прибра кърпата в ръкава си.
— Ядосването е нежелателно — каза той, махна с ръка и размърда пръсти.
Мурильо примигна замаян. Потърка челото си и се намръщи. За какво си бяха говорили току-що? Едва ли за нещо много важно.
— Благодаря ти за маските, приятелю. Сигурен съм, че ще свършат работа. — После се намръщи. Какви ги говореше? Не беше дори ядосан, че Круппе се е досетил за всичко; нито че дебелият дребосък щеше да присъства на празненството. Колко странно! — Хубаво е, че Кол е добре, нали? Е — изломоти той, — я да се връщам аз да видя как е Ралик.
Круппе се усмихна и кимна.
— Сбогом до празненството, тогаз, Мурильо, най-добър и най-скъп приятел на Круппе.
— Лека нощ — отвърна Мурильо, обърна се и тръгна натам, откъдето бе дошъл. Трябваше да се наспи. Всички тези безсънни нощи го бяха изтощили. Това беше проблемът. — Разбира се — измърмори си той и продължи.