Вярата на прокудения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вярата на прокудения». Краткое содержание книги:
— Каза ли им? — попита Уорън, докато разкопчаваше дрехата си.
— Не — рече капитанът. — Едва влизам.
Зед изви вежди.
— Какво да ни каже?
Уорън въздъхна.
— Ами специалният стъклен прах на Вирна се оказа по—ефикасен, отколкото предполагахме. Заловихме няколко пленници и ги поразпитахме. Труповете, които преброихме в долината, се оказаха само първата вълна.
Вирна помогна на Уорън да свали тежкото си, заскрежено наметало. Сложи го на пода край огъня, където капитан Райан вече бе проснал своето да съхне.
— Разбрахме — продължи Уорън, — че много от войниците, може би още шестдесет—седемдесет хиляди, не са ослепели напълно, но са загубили зрението на едното си око или пък имат други нарушения. Орденът не е могъл да ги изостави, понеже виждат достатъчно, за да вършат някаква работа. По—важното обаче е, че са се надявали да ги излекуват, да им помогнат да възвърнат загубената част от зрението си, а от там и способността им да се бият.
— Едва ли е възможно — прекъсна го Вирна.
— И аз не мисля, че е възможно — отвърна Уорън, — но те така мислят. Още доста внушителен брой хора, може би двадесет и пет—тридесет хиляди души, са болни — очите и носовете им са зачервени и ужасно възпалени.
Вирна кимна.
— Възможно е прахът да има и такова въздействие.
— Други, може би наполовина на тази бройка, имат затруднения с дишането.
— Значи — обади се Калан, — ако съберем загиналите и ранените до степен да не могат да участват в бой, получаваме близо сто и петдесет хиляди елиминирани от битката благодарение на стъкления прах. Доста добро постижение, Вирна.
Вирна не бе по—малко доволна от Калан.
— Струваше си онази езда, дето ми изкара акъла. Нищо нямаше да стане, ако не бе предприела такива рисковани действия.
— Вие какво постигнахте, капитане? — попита Кара, застанала зад Калан.
— Капитан Зимер и аз направихме онова, на което се надявахме. По наши изчисления елиминирахме близо десет хиляди души за времето на мисията си.
Зед подсвирна тихичко.
— Явно битката е била доста сериозна.
— Не бих казал. Не стана по начина, по който ни е учила Майката Изповедник, нито пък в стила на капитан Зимер. Гледахме да обезвредим врага по възможно най—ефективния начин, като при това избягвахме да влизаме в бой. Ако прережеш нечий врат, докато човек спи, постигаш много повече, при това с минимален риск за себе си.
Калан се усмихна.
— Радвам се, че се оказа толкова добър ученик.
Капитан Райан вдигна пръст.
— Уорън и Сестрите ни оказаха огромна помощ, когато трябваше да ни прекарат през вражеска територия така, че да не бъдем забелязани. Да се е чуло нещо за белите вълнени наметала? Наистина биха ни били от полза. Мога да ви кажа със сигурност, че с тях бихме постигнали далеч повече.
— Получихме първата пратка едва вчера — потвърди Калан — Бройката е повече от достатъчна за твоя отряд и юмчетата на капитан Зимер. След няколко дни очакваме още.
Капитан Райан потърка ръце, за да стопли пръстите
— Капитан Зимер ще остане много доволен, вдигна ръка на юг. — Разбрахте ли защо са се оттеглили толкова надалеч, територия, която вече са завзели?
— Пленниците, които заловихме, ни казаха, че в лагера им върлувала някаква треска. Този път ние нямаме пръст в това — просто обичайните болести, които се въдят в подобни многолюдни полеви лагери. Но жертвите са десетки хиляди. Отдалечили са се, за да си осигурят повече въздух и пространство. Убедени са, че винаги, когато решат, могат да ни избутат от пътя си.
Звучеше логично. При техния брой бе напълно естествено да бъдат убедени, дори напълно сигурни в способностите си да изтласкат всеки противник. Калан не виждаше какво толкова тревожи Уорън и капитан Райан. Усещаше, че въпреки добрите новини нещо ги притеснява.
— Добри духове — обади се тя, опитвайки се да ги ободри, — окапват като снежинки край огън. По—добре е, отколкото…
Уорън вдигна ръка, за да я прекъсне:
— Помолих Хейес да дойде лично да ви докладва за последните събития. Мисля, че би било добре да го чуете.
Калан направи знак на ефрейтора да се приближи. Той отривисто измарширува до масата и застана мирно. — Да чуем доклада ти, ефрейтор Хейес.