Кладенецът на възнесението

— Лейди Вин е по-уравновесена, отколкото си мислиш.

— Сейзед, отгледала съм петнайсет дъщери — измърмори Тиндуил и влезе в стаята. — Няма такова нещо като уравновесено младо момиче. Просто някои го крият по-добре от другите.

— В такъв случай се радвай, че не те е чула как ни подслушваш — каза Сейзед. — Доста е параноична по този въпрос.

— Вин има слабост към терисците — заяви Тиндуил и махна с ръка. — За което, изглежда, трябва да благодарим на теб. Отдава голямо значение на съветите ти.

— Което е вярно, вярно е.

— Сейзед, това, което й каза, беше много мъдро. От теб би излязъл чудесен баща.

Сейзед я погледна объркано, после се върна при бюрото.

— Трябва да…

На вратата се почука.

— Сега пък какво има? — попита Тиндуил.

— Не поръча ли да ни донесат обяд?

Тиндуил поклати глава.

— Бях в коридора.

Миг по-късно през вратата надникна Елънд.

— Сейзед? Може ли да поговорим?

— Разбира се, лорд Елънд — отвърна Сейзед и се изправи.

— Чудесно — рече Елънд и влезе в стаята. — Тиндуил, свободна си.

Тя завъртя очи, погледна подравнено Сейзед и излезе.

— Благодаря ти — подхвърли Елънд, докато Тиндуил затваряше вратата. — Седни — подкани той Сейзед.

Сейзед седна, а Елънд въздъхна. Отново бе започнал да носи белите униформи и стоеше изправен, с властен вид, въпреки очевидното си объркване.

„Някой е отвлякъл моя приятел учения — помисли Сейзед — и е оставил вместо него един крал“.

— Предполагам, че става дума за лейди Вин, лорд Елънд?

— Да — потвърди Елънд и закрачи из стаята. — Напоследък се държи неразумно, Сейзед. Очаквах го и е съвсем обяснимо. Тя не е обикновена жена, тя е Вин. Но не зная как да реагирам. В един миг е топла с мен, както беше преди в града да настъпи тази суматоха, в следващия е дистанцирана и хладна.

— Може би просто е объркана?

— Може би — съгласи се Елънд. — Но не трябва ли поне един от двама ни да е наясно какво става с нашата връзка? Наистина, Сейз, започвам да си мисля, че сме прекалено различни, за да бъдем заедно.

Сейзед се усмихна.

— Не съм на същото мнение, лорд Елънд. Не можете да си представите колко много си приличате.

— Съмнявам се — рече Елънд, без да спира да крачи. — Тя е Мъглородна, аз съм обикновен човек. Израснала е на улицата, аз в богаташко имение. Тя е силна и умна, аз съм книжен червей.

— Освен това е много компетентна, също както и вие — добави Сейзед. — Била е потискана от брат си, вие от баща си. И двамата мразите Последната империя и се сражавахте срещу нея. И двамата мислите прекалено много за това какво трябва да бъде, вместо за това, което е.

Елънд спря и го погледна.

— Какво означава това?

— Означава, че според мен вие сте родени един за друг. Не би трябвало да правя подобни заключения. Но вярвам, че това е самата истина.

— Ами различията ни?

— На пръв поглед ключът и ключалката също изглеждат различни — отвърна Сейзед. — Различни по форма, по функция, по конструкция. Човек, който ги разглежда, без да познава предназначението им, би сметнал, че са противоположности, защото едното е предназначено да отваря, а другото да затваря. Но при по-внимателен оглед ще разбере, че без ключа ключалката губи смисъл и обратно. Мъдрият човек ще прозре, че са създадени с една и съща цел и по една и съща причина.