Вихърът на Жътваря
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Малазанска книга на мъртвите #7
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-585-932-8
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Вихърът на Жътваря». Краткое содержание книги:
— Повечето ще ги намериш свити в селото, кралице. Пули и Скуиш сигурно вече са съобщили за завръщането ти. Обзалагам се, че по дъските долу тропат ноктести крака.
— Слез и ги доведи — заповяда му тя и се обърна към хана. — Аз ще съм в гостилницата.
— А ако не е достатъчно голяма?
Странно притеснение. Тя закрачи към входа.
— Тогава могат да накацат на раменете си, каквито са врани, Йедан.
— Сумрак.
Тя се извърна през рамо.
Йедан отново стягаше връзките на шлема си.
— Не прави това.
— Кое?
— Не ни пращай на война, сестро.
Не каза повече. След миг вече се беше обърнал и слизаше към селото.
Тя продължи нагоре. Войниците й вече вкарваха конете в конюшнята, копитата на животните се хлъзгаха по мокрия дъсчен двор. Бяха взели конете от буквално опразнения гарнизон малко на север от Туламеш — съобщения за разбойници бяха отпратили патрулите из околността и те все още не бяха се върнали. Ян Товис бе убедена, че няма и да се върнат.
На входа спря и се загледа в каменната плоча под ботушите й. Бяха изсечени шейкски руни.
„Този камък е вдигнат в чест на Теян Атовис, Изгрев, прибран от Брега в 1113 г. на Острова. Убит от ледериите за Дългове неизплатени.“
Ян Товис изсумтя. Един от ближните й, умрял преди хиляда години.
— Е, Теян. Ти си умрял от пиене, а сега камъкът ти е на прага на кръчма — промърмори тя. Вярно, някакъв списък загадъчни съкрушителни дългове го бе довел до това жалко пропадане в алкохол и мизерия, но това величаво възпоминание даваше изкривена картина за ръцете, насочвали съдбата му. А сега… „Брулиг ще е Изгрев. Дали ще носи короната така добре като Теян?“
Бутна вратата и влезе.
Стаята с нисък таван беше препълнена, всички лица се извърнаха към нея.
От дъното се появи позната фигура, сбръчканото лице се изкриви в усмивка.
— Пули — каза Сумрак. — Току-що пратих Стража долу в селото да ви намери.
— Че то Скуиш и още двайсетина са там. Нишки предат в паяжината, кралице, на близкото море отвъд брега, тъй де, и всички истини са написани там. Чужденци…
— Знам — прекъсна я Товис и огледа останалите вещици и заклинатели, Шаманите на Старообрядството. Очите им лъщяха в пушливата светлина и Сумрак подуши миризмата на стареите — груба мокра вълна и кръпки тюленова кожа, рибешко масло и вкиснала пот, дъха от устите, вонящ от болни венци и прогнили зъби.
И да имаше гостилничар, беше избягал. Буретата бяха отпушени и халбите бяха пълни с ейл. Огромен котел рибена чорба вдигаше пара на огнището, а по масите бяха пръснати безброй купи от кратуни. По мръсния под щъкаха плъхове.
Много повече вещици, отколкото вещери, забеляза Ян. Беше определена тенденция сред целунатите от демон — с времето се раждаха все по-малко и по-малко мъже с приемливите черти; повечето бяха много по-демонични. „Над двеста от Шаманството. Събрани тук.“
— Кралице — заговори Пули, навела глава. — Нишка в паяжината, всички от кръвта на шейките знаят, че вече властвате вие. Освен ония на Острова. Те знаят само, че майка ви е мъртва.
— Значи Брулиг е там и чака да…
— Тъй, Сумрак. Че ще е Изгрев, кралят на Шейк.
„Блудния да ме вземе.“
— Трябва да отплаваме до острова.
Одобрително мърморене и жадно гълтане на ейл.
— Готвите ритуал тази нощ.
— Губим веригите, дет’ викат, кралице. Мрежи трябва да опнем по пътя на света, да видим какво ще уловим.
— Не.
Черните очи на Пули се присвиха.
— Какво значи туй?
— Не. Няма да има ритуал тази нощ. Нито другата или по-другата. Не и докато не сме на Острова, а може би и тогава не.
В гостилницата се възцари гробна тишина.
Пули отвори уста, затвори я, пак я отвори.
— Кралице, брегът ще е оживял от гласове, дет’ викат, и думите са за нас. Туй… туй са Старите обреди, нашите обреди…
— А майка ми имаше навика да си извръща очите, да. Но аз — не. — Вдигна глава и наново огледа многобройните лица, видя слисването в тях, гнева, усилващата се злост. — Старообрядството ни провали. Тогава и сега. Вашите обреди — заговори още по-твърдо — ни провалиха всички. Аз съм кралицата. Сумракът на брега. На моя страна във властта ми е Стражът. Дали Брулиг ще е Изгрев — това предстои да се види, защото вашето прогласяване не е достатъчно. Изобщо. Изгревът се избира от всички шейки. Всички.
— Не ни петни, кралице! — Усмивката на Пули беше изчезнала. Лицето й бе като на змия.
Ян Товис изсумтя.
— Проклятие ли ще хвърлиш по мен, старице? Не си го помисляй дори. Решена съм да се погрижа народът ми да оцелее през всичко, което предстои. От всички вас ще искам лечителство, ще ми трябват благословии. Вие вече не управлявате — не, не ми говори за майка ми. Знам по-добре от теб дълбочината на отстъпленията й. Аз съм кралицата. Подчинете ми се.