Юмрукът на Бога
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Юмрукът на Бога». Краткое содержание книги:
Майк Мартин, майор от британските САС, спокойно може да мине за арабин. Изпращат го със задача в Кувейт и в Багдад, след което той се спуска с парашут в иракските планини, в изпълнение на най-опасната мисия в неговия живот: откриването и унищожаването на Юмрука на Бога. Кое е тайнственото оръжие, с което Саддам Хюсейн заплашва да отнеме живота на стотици хиляди британски и американски войници; защо съюзниците не навлязоха в Багдад и не елиминираха иракския президент; кой е иракският шпионин от най-близкото обкръжение на Саддам, готов да подава строго засекретена информация на съюзниците? Фредерик Форсайт поддържа напрежението докрай и доказва по най-блестящ начин, че е ненадминат майстор на трилъра.
Толкова голяма е славата на израелските „ключари“, че когато британските производители изпращали ново производство на СИС за забележки, Сенчъри Хаус препращал ключалката в Тел Авив. Мосад, коварни както винаги, я разучавали, откривали как се отваря, след което я връщали в Лондон с надпис: „неотключваема“. СИС разбрали за това едва по-късно.
Следващия път, когато британска фирма излязла с особено блестяща нова ключалка, от Сенчъри Хаус ги помолили да си я вземат, да я пазят, а да дадат една малко „по-лесна“ за анализ. В Тел Авив изпратили по-лесната. Там я разучили и накрая я отворили, сетне я върнали в Лондон със същия надпис. Но СИС препоръчал на производителите да пуснат на пазара първоначалния продукт.
Година по-късно това довело до неприятен инцидент, когато мосадски „ключар“ прекарал три часа да се поти и беснее пред такава ключалка в коридора на административна сграда в европейска столица, преди да се измъкне посинял от ярост. Оттогава англичаните сами си проверяват ключалките и оставят Мосад да се оправя сам.
„Ключарят“, доведен от Тел Авив, не беше най-добрият в Израел, а заемаше второ място. За това си имаше причина — той притежаваше нещо, което най-добрият нямаше.
Младият мъж беше инструктиран в продължение на шест часа през нощта от Гиди Барзилаи на тема създадените от немско-френския мебелист Ризенер неща и пълно описание от „наблюдателя“ на вътрешното разположение на сградата на Винклербанк. Проследяващият екип от Ярид допълни образованието му със схемата на движение на нощния пазач, по-точно по кое време на нощта къде в сградата светват и угасват лампи.
Същия понеделник Майк Мартин изчака до пет следобед, изкара своя раздрънкан велосипед по покрития с малки камъчета двор до задната врата на градината на Куликов, отвори я и излезе.
Качи се и завъртя педалите към най-близкия ферибот, който пресичаше реката там, където някога се издигаше мостът Джумхурия.
Зави зад ъгъла, който не се виждаше от вилата, и видя първата паркирана кола. После втората. Когато двамата мъже излязоха от втората кола и застанаха насред платното, стомахът му се сви. Рискува и хвърли поглед зад себе си; двама мъже бяха излезли от другата кола и му бяха пресекли пътя назад. Със съзнанието, че всичко е свършено, той продължи да върти педалите. Нищо друго не можеше да направи. Един от хората пред него му посочи тротоара.
— Хей, ти! — извика той. — Спри там!
Спря под дърветата край пътя. Показаха се още трима души, войници. Оръжието им бе насочено към него. Бавно вдигна ръце.
Глава 21
Тази сутрин британският и американският посланик се срещнаха в Рияд, привидно неофициално, за да пият чай с дребни сладки.
На ливадата в британското посолство присъстваха още Чип Барбър, който се водеше към персонала на посолството на САЩ, и Стив Ланг, който би казал на всеки случайно запитал го, че работи в културния отдел на своята страна. Третият гост, откъснал се от задълженията си по изключение, беше генерал Норман Шварцкопф.
Много скоро петимата мъже се озоваха заедно в един ъгъл на ливадата. Когато всеки знае какво работят останалите, нещата стават много по-лесни.
Темата беше задаващата се война, но петимата разполагаха с информация, която не беше достъпна за другите. Сред нея бяха подробностите на мирния план, който Тарик Азиз беше донесъл от Москва след разговорите си с Михаил Горбачов и в този ден бе представил на Саддам Хюсейн. Това даваше повод за тревога, но по различни причини.
Генерал Шварцкопф вече бе отклонил предложение от Вашингтон да нападне по-рано от планираното. Съветският мирен план предвиждаше да се обяви прекратяване на огъня и още на следващия ден Ирак да се изтегли от Кувейт.
Вашингтон знаеше подробностите не от Багдад, а от Москва. Незабавният отговор на Белия дом беше, че планът има своите достойнства, но не решава ключовите въпроси. В него не се споменава, че Ирак се отказва завинаги от претенциите си върху Кувейт; не взема предвид невъобразимите поражения, понесени от Кувейт — петстотинте петролни пожара, милионите тонове суров петрол, който изтича в Персийския залив и отравя водите му, двестате екзекутирани кувейтци, разграбването на Кувейт Сити.
— Колин Пауъл ми съобщи — каза генералът, — че Държавният департамент настоявал за по-твърд курс. Смятат да поискат безусловна капитулация.