Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
После се обърна към Ру.
— Как я кара старият?
— Всъщност не сме се виждали близо две години — отвърна замислено Ру. — Сега се връщаме в Рейвънсбърг. Накъде пътуваш?
— Поел съм на изток, да си търся късмета, както обикновено. Опитах като наемник в Долината на сънищата, но там работата е твърде опасна, а и жените също… — При тази забележка и тримата се разсмяха. — А и парите не стигат. Сега съм тръгнал към източните благороднически дворове, където знанията на мъжа струват повече от меча му.
— Бих имал полза от знанията ти — каза Ру.
— Какво си намислил? — попита Дънкан, внезапно заинтересуван.
— Нищо нередно. Малко почтена търговия, но предполагам, че ще се нуждая от човек, който знае да се държи във възпитана компания.
— Добре, мога да яздя с вас до Рейвънсбърг — вдигна рамене Дънкан — и да си говорим по пътя. Пък и разпалихте любопитството ми.
— Защо? — поинтересува се Ерик.
— Начинът, по който се бихте… невероятно! Когато последния път видях Рупърт, беше тарикатче, което едва стоеше право, докато пикае, но сега изглежда опасен, щом с един удар повали онзи войник. Къде се научихте на тези хватки?
Ерик и Ру се спогледаха. На никой от двамата не трябваше да се напомня за вече изградената мрежа от шпиони в Кралството, докладващи на Изумрудената кралица. Далечен братовчед или не, Ру нямаше излишни илюзии за почтеността на този мъж.
— Къде ли не — небрежно отвърна той.
— Това трябва да е вид исаланска ръкопашна борба или съм новородено теле — каза Дънкан.
— Къде си я виждал? — заинтересува се Ерик.
— Нали ви казах, току-що се връщам от Долината на сънищата. Там се срещат исаланци, както и някои, родени в Кеш, които знаят тези номера.
Той се наведе напред и допълни с по-тих глас:
— Чувал съм, че може да се разцепи черепа на мъж с един удар, ако знаеш как да го направиш.
— Това е лесно — каза Ерик. — Просто си мисли, че държиш ковашки чук, когато удряш.
Дънкан се вгледа за момент в Ерик, после избухна в смях.
— Добре казано, момче — подхвърли той и гребна от чинията си. — Мисля, че почвам да ви харесвам.
Продължиха да си бъбрят, докато се нахраниха. След това Ерик отиде да провери конете и когато се върна, тримата се оттеглиха да спят в общото спално помещение на горния етаж, за да поемат рано сутринта на другия ден.
Селището изглеждаше непроменено, но някак си смалено.
— Нищо ново — каза Ру. Яздеха бавно и след един завой пред тях се откри гледка към Рейвънсбърг. През последния час бяха минали край познати ферми, покрай лозя и ниви, покрай царевица и зеленчукови градини. Но сега в далечината се виждаха нисичките постройки в края на града.
Ерик се умълча, а Дънкан каза:
— И на мен не ми изглежда различен, все същият си е.
Пътуваха из познатия край и Ру си мислеше, че грешат. Всичко беше променено, или най-малкото се бе променил той и начинът, по който гледаше нещата. Стигнаха до хана „Червената патица“ и Ерик каза:
— Малко неща се променят в Рейвънсбърг, но ние не сме същите. — Като че ли повтори на глас мислите на приятеля си.
— Е, винаги е така — допълни Дънкан. Ерик беше почнал да харесва приветливия мъж, а и Ру беше доволен, защото братовчед му му се нравеше, макар че не изпитваше голямо доверие към него. Той беше Ейвъри и Ру знаеше какво означава това. Имаше някакъв далечен дядо — Джон, който си беше спечелил ужасната репутация на жесток пират много преди Ру да се роди, а и повече от половината роднини на младежа бяха вече мъртви, обесени или убити по време на грабежи. Все пак неколцина от рода Ейвъри бяха пробвали да се занимават с почтена работа и Ру мислеше, че това му дава шанс да забогатее, без да търси пари от убийства или кражби.
Докато слизаха от конете, едно момче изтича от обора и попита:
— Да се погрижа ли за конете ви, господа?
— Кой си ти? — попита Ерик.
— Гюнтер — отвърна момчето. — Аз съм чирак на ковача, господине.
Ерик хвърли поводите на момчето и попита:
— Тук ли е майсторът ти?
— Хапва си в кухнята, господине. Да му съобщя ли за вас?
— Сам ще го намеря — каза Ерик. Момчето взе юздите на конете и ги поведе.
— Твоят заместник, така ли? — каза Ру.
— Така изглежда — отвърна Ерик и поклати глава. — Сигурно няма и дванайсет години.
— Ти беше по-млад, когато започна да помагаш на Тиндал при наковалнята — припомни му Ру.
Ру последва приятеля си и тръгнаха към задната врата, водеща направо в кухнята. Ерик я бутна и влезе вътре.
Майка му седеше на кухненската маса и говореше с ковача Натан. Погледна влезлите, очите й се разшириха и лицето й пребледня. Тя понечи да стане; после очите й се подбелиха и тя се свлече. Ковачът я подхвана навреме, за да не падне на пода.