Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
— Проклет да съм — каза Натан. — Това си ти! Наистина си ти!
Ерик се хвърли към масата и хвана ръцете на майка си.
— Донеси малко вода — нареди той на Ру.
Ру взе едно канче и го напълни от помпата, после намокри един чист парцал, изстиска го и го подаде на Ерик, който го сложи на челото на майка си.
Ерик погледна над все още неподвижното тяло на майка си и видя, че ковачът го гледа със страшна изненада и че очите му се пълнят със сълзи.
— Жив си значи — каза той. — Не знаехме.
— Аз съм идиот — изруга младежът.
Ру свали пътната си пелерина, седна и махна на Дънкан също да седне. После викна:
— Розалин! Вино!
— Розалин не е тук — поклати глава Натан. — Ще ви донеса една бутилка. — И докато ставаше, допълни: — Изглежда, има много да си разказваме.
Момент по-късно се върна с ханджията Мило, който викна:
— Богове! Ерик! Ру! Живи сте!
Ерик и Ру се спогледаха и Ру попита:
— Е, каква е все пак тайната?
— Преследват ли ви? — попита Натан.
— Не, майсторе — засмя се Ру. — Ние сме свободни хора, с личното разрешение на краля. И доста се позамогнахме. — И разтърси многозначително кесията си.
Натан измъкна тапата на бутилката, която бе донесъл, и наля на всички. Фрида дойде на себе си. Мигна няколко пъти и с тих глас попита:
— Ерик?
— Да, мамо.
Тя обви с ръце врата му и започна да плаче.
— Казаха ни, че сте обвинени в убийство и сте осъдени на смърт.
— Бяхме — тихо каза Ерик. — Но си издействахме помилване и сега сме свободни.
— Защо не се обадихте, защо не пратихте два реда? — попита тя с лека нотка на обвинение, докато докосваше лицето му с невярващи пръсти.
— Нямахме възможност — каза Ерик. — Служихме на принца — той се огледа наоколо — и не ни беше разрешено да се обаждаме на никого. Но сега всичко това е минало.
Тя поклати изумено глава. Галеше страните му и го целуваше. После склони глава на рамото му и въздъхна облекчено:
— Молбите ми са били чути.
— Тя се молеше за теб, момче — обади се Натан и избърса една сълза. — Молеше се непрекъснато.
Ерик също бе много развълнуван, но успя да се овладее — той никога не показваше открито чувствата си. Ру също пое дълбоко дъх и внезапно се почувства под влиянието на дълбоко избликнали емоции.
— Как сте вие? Как вървят нещата? — попита Ерик.
— Много работи се промениха. — Фрида седна и хвана ръката на Натан.
— Вие двамата… — Ерик погледна майка си, после ковача.
— Оженихме се миналото лято — усмихна се ковачът. — Надявам се, че нямаш нищо против?
Ерик го грабна в мечешката си прегръдка, като за малко не разля бутилката вино — само бързата реакция на Ру я спаси.
— Възражения ли? Натан, ти си най-добрият мъж, когото познавам, и с удоволствие бих те наричал баща. — Пусна ковача, погледна майка си и една сълза се търколи по бузата му, после отново разтвори мечешките си лапи и я прегърна. — Толкова съм щастлив за теб, майко!
Фрида почервеня като млада невеста.
— Той беше толкова мил, когато избягахте, Ерик. — Тя докосна бузата на Натан с повече нежност, отколкото младежът можеше да си спомни да е проявявала някога, включително и към него.
— Той ме върна към живота.
Ерик плесна с ръце по масата и каза:
— Ще празнуваме! — После се обърна към Мило. — За довечера искам от най-хубавото ти вино и ястия, ама такива, че да засрамят и масата на императрицата на Велики Кеш!
— Дадено! — отвърна ханджията. Очите му блестяха от вълнение. — И ще ти прихвана само цената, никаква надценка.
— Не си се променил — разсмя се Ру.
— Къде е Розалин? — попита Ерик.
Мило и Натан се спогледаха и ковачът каза:
— Тя е при семейството си, Ерик.
— Семейство ли? — Младежът го погледна неразбиращо. — Нали ти си й баща…
— Искат да кажат, че е омъжена, Ерик — каза Ру и хвана ръката на приятеля си.
— Така ли?
— Аха, вече съм и дядо — кимна ханджията.
— Тя има бебе, така ли? — Ерик се облегна назад. Главата му се замая.
— Да — каза Мило.
— И за кого се омъжи? — попита Ерик.
Мило се огледа и каза:
— За Рудолф, калфата на пекаря. Знаеш го. — Ерик кимна. — Сега е кандидат-майстор и скоро ще открие собствена фурна. Живее със семейството си зад площада.
— Знам къде. — Ерик стана. — Ще ида да я видя.
— По-леко, сине — намеси се Фрида. — Тя също те мисли за мъртъв.
Ерик се наведе, целуна пак майка си и каза:
— Знам. Ще се помъча да не я изплаша до смърт. Искам да бъде довечера тук. — И добави: — С Рудолф.
— Ще дойда с тебе — обади се Ру.