Сбъдната любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #11
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570676
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сбъдната любов». Краткое содержание книги:
Сола се намръщи и вдигна поглед. Прозорецът, обрамчен с двете розови завеси, бе катранено черен, защото все още не бе пуснала външното осветление. Но вече знаеше, че там стои някой. И дори знаеше кой точно.
Задиша на пресекулки, сърцето ѝ заби лудо, и по някаква причина сложи ръка пред гърлото си.
„Обърни се”, говореше си сама. „И бягай.”
Ала… тя не помръдна.
Асейл изобщо нямаше намерение да ходи в дома на своята натрапница. Но проследяващото устройство все още бе в аудито, и когато му съобщи, че тя се връща на същия адрес, той не се сдържа и се материализира там. Обаче не искаше да го виждат, затова избра задния двор и за негов късмет, когато натрапницата влезе в кухнята, гледката към нея и към съквартирантката ѝ беше идеална.
По-възрастната жена изглеждаше като приказна героиня, с коса на букли, с халат, ярък като пролетен ден, а лицето ѝ все още изглеждаше красиво въпреки възрастта. Обаче когато седна на масата, тя никак не изглеждаше щастлива, вперила поглед в другата жена. Асейл предположи, че тя е внучката.
Двете си размениха няколко реплики, а той се усмихваше в мрака. Между двете съществуваше голяма любов – и много досаждане. Май това важеше за всички по-възрастни роднини, без значение дали си вампир или човек.
Той изпита огромно облекчение, че тя не живее с мъж. Освен ако онзи, с който се бе срещнала в ресторанта, също не обитаваше малката къща.
Той изръмжа тихо в мрака и кучето на съседите залая, предупреждавайки собствениците си, че там навън има нещо.
Миг по-късно неговата натрапница остана сама в кухнята, а изражението ѝ бе смесица от отрицание и чувство на неудовлетвореност. Докато я гледаше застанала там, с кръстосани ръце, поклащайки глава, той реши, че трябва да си ходи. Вместо това направи онова, което не биваше: пресегна се през стъклото със съзнанието си и позволи на нуждата си да се отприщи. Жената реагира мигновено, облегнатото ѝ на плота тяло се изправи, очите ѝ се взряха в неговите през прозореца.
- Ела при мен, - продума той в студа навън.
И тя го направи. Задната врата изскърца, когато тя я бутна с хълбок, и на снега, натрупал на площадката, остана отпечатък от вратата, приличащ на парче пай.
Мирисът ѝ бе като амброзия за него. Скъсявайки разстоянието помежду им, тялото му се устреми похотливо, като хищник. Асейл не спря, докато не се озова на сантиметри от нея. От толкова близо, застанали един срещу друг, тя изглеждаше много по-малка от него, но въпреки това имаше огромен ефект върху него: ръцете му се свиха, бедрата му се стегнаха, сърцето му затупка с гореща кръв.
- Не мислех, че ще те видя отново, - прошепна тя.
Пениса му се надърви още повече само като чу гласа ѝ.
- Изглежда имаме недовършена работа.
Която не включваше пари, дрога или информация.
- Онова, което ти го казах – наистина го мисля. – Тя приглади косата си назад, очевидно изпитваше затруднение да стои неподвижна. – Повече няма да те шпионирам. Обещавам.
- Именно, ти ми даде дума. Но изглежда ми липсва да усещам погледа ти върху мен. – Тихото ѝ съскане се разнесе из ледения въздух между устните им. – Наред с всичко останало.
Тя отмести бързо очите си. Погледна към къщата.
- Идеята не е добра.
- Защо? Заради онзи човек, с когото вечеря миналата нощ?
Неговата натрапница се намръщи – вероятно защото го чу да използва думата „човек”.
- Не. Не заради него.
- Значи той не живее тук.
- Не, живея само с баба си.
- Одобрявам.
- Защо изобщо трябва да имаш мнение по въпроса?
- Всеки ден се питам това, - измърмори той. – Но обясни ми, ако не е заради мъжа, защо не може да се срещаме?
Натрапницата му отново преметна косата си на рамото и тръсна глава.
- Ти… носиш неприятности.
- Каза жената, която почти винаги ходи въоръжена.
Тя вирна брадичка.
- Мислиш си, че не видях кървавия меч в коридора ти ли?
- О, това ли. – Той отбягна коментара с едно махване на ръката. – Просто трябваше да се погрижа за бизнеса.
- Помислих, че си го убил.
- Кой?
- Марк – моя приятел.
- Приятел, - той се чу как ръмжи. – Той това ли е за теб?