Сбъдната любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #11
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570676
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сбъдната любов». Краткое содержание книги:
Веднага щом го направи, той се разплака.
По дяволите, добре че имаше качулка.
Цял живот бе желал да принадлежи някъде. Да бъде приет. Да бъде един сред много, които уважава. Искаше това с толкова нужда, че отказът от какъвто и да било съюз почти го бе убил – и беше оцелял само защото въставаше срещу властта, обичаите и нормите.
Дори не осъзнаваше, че се бе предал, че някога ще открие тази дружба.
И все пак ето го тук, някъде на земята, заобиколен от мъже, които… го бяха избрали. Братството, най-уважаваните бойци на расата, най-силните войни, най-елитните… го бяха избрали.
И не беше някаква случайна грешка.
Да бъде определян като проклятие, но все пак да бъде приет тук и сега?
Внезапно се почувства цял по начин, който не бе изпитвал досега…
Рязко акустиката се промени, хоровото им пеене отекваше наоколо сякаш бяха влезли в огромно пространство с много високи тавани.
Ръка върху рамото му го накара да спре.
И тогава пеенето и движението спряха, последните тонове на гласовете им се изгубиха.
Някой го хвана за ръката и го дръпна напред.
- Стълби, - каза гласът на Зи.
Качи се по шест стъпала и последва прав коридор.
Когато го спряха, се озова с гърди срещу нещо, което изглежда бе мраморна стена от същия материал, от който беше направен и подът.
Зейдист се отдръпна, оставяйки го там.
Сърцето му бумтеше в гръдния му кош.
Гласът на краля бе силен като гръм.
- Кой предлага този мъж?
- Аз, - отвърна Зейдист.
- Аз, - повтори и Тор.
- Аз.
- Аз.
- Аз.
- Аз.
На Куин му се наложи да примигне няколко пъти, докато един по един всеки от братята се изказа. Всеки един от тях го предлагаше.
И после дойде ред на последния.
Гласът на краля отекна силна и ясно.
- Аз.
По дяволите, трябваше да примигне още веднъж.
Когато Рот продължи, се усети как в аристократичната му интонация, докато говореше на Древния език, звучи и неговата сила.
- Въз основа свидетелствата на членовете на Братството на черния кинжал и предложението на Зейдист и Фюри, синове на война на Братството на черния кинжал Агъни; Тормент, син на война на Братството черния кинжал Харм; Бъч О'Нийл, кръвен роднина на собствения ми род; Рейдж, син на война на Братството на черния кинжал Торчър; Вишъс, син на война на Братството черния кинжал, познат като Блъдлетър; и въз основа на моето собствено като Рот, син на Рот, считаме този мъж пред нас, Куин, син на никого, за подходящо предложен за Братството на черния кинжал. Тъй като е по силите ми и благоразумието ми да го сторя, и тъй като е добро за безопасността на расата и още повече след като законите бяха преправени, за да бъде това правилно и възможно, заобикалям всички изисквания за родословие. Можем да започнем. Обърнете го. Отвийте го.
Преди някой да дойде до него, Куин изправи рамене и успя набързо да изтрие очите си, за да бъде отново мъж след като го завъртят и махнат наметалото…
Куин ахна. Беше върху подиум и пещерата, която беше пред очите му, бе осветена от стотици черни свещи, пламъчетата създаваха симфония от мека златна светлина, която блестеше около грубите стени и се отразяваше в гладкия под. Ала не това грабна всъщност вниманието му. Точно пред него, между него и огромното осветено пространство, имаше олтар.
В чийто център имаше огромен череп.
Нещото беше древно, костта не беше бяла като на наскоро умрял, а имаше потъмнял и на места вдлъбнат слой от годините, свещени и почтени.
Това беше първият брат. Трябваше да е той.
След като очите му се отместиха от него, бе покосен от страхопочитание. Долу, гледащи нагоре към него, бяха живите носители на тази величествена традиция. Братството стоеше рамо до рамо, голите тела на бойците образуваха голяма стена от плът и мускули, а светлината от свещите играеше по тяхната сила и мощ.
Тор хвана ръката на Рот и поведе краля нагоре по стълбите, по които самият Куин преди малко се бе изкачил.
- Иди до стената и се хвани за клиновете, - нареди Рот на английски, докато го съпровождаха до олтара.