Сбъдната любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #11
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570676
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сбъдната любов». Краткое содержание книги:
Знаеше отговора на въпроса „кой“, помисли си Блей.
- Да. Така значи…
- Защо не ме въведеш в клюките, - каза Сакстън, когато влязоха в стаята му. – Имам чувството, че ме е нямало цяла вечност.
- Ами… приготви се.
Лукас. Трез и Ай Ем. Куин и неговото въвеждане.
Когато Блей приключи с разказването, Сакстън седеше на леглото си с широко отворена уста.
- Но ти си знаел за това с Куин, нали? – каза Блей, когато най-после спря с новините.
- Да, така е, - Сакстън стегна папийонката си, въпреки че възелът беше перфектен и симетричен. – И трябва да кажа, въпреки че не знам за представянето му на бойното поле колкото теб, всичко, което съм чувал, потвърждава, че тази чест е правилно отдадена. Разбрах, че е изиграл голяма роля във връщането на Рот в безопасност след атентата?
- Смел е, така си е.
Заедно с още доста други неща.
Докато Блей гледаше към коридора и си представяше качулатите фигури, сключили се около приятеля му, всичко, за което можеше да мисли, беше… какво, по дяволите, щяха да му направят?
Глава 70
Куин нямаше идея къде се намира.
Преди да си тръгнат от стаята му, му бяха дали черна роба и му бяха казали да си сложи качулката, да гледа надолу и да скръсти ръце зад гърба си. Не биваше да говори, освен ако не го заговорят и беше ясно, че ще бъде съден спрямо действията си.
Без поведение на задник или женичка.
Можеше да се справи.
Следващата спирка, след като го поведоха по главното стълбище, беше джипът ескалейд на Ви; позна по острия мирис на тютюн и звука на двигателя. Кратко возене, което стана бавно. И после му казаха да излезе, изпод качулката му нахлу студен въздух, както и под долните краища на робата.
Босите му крака усетиха леденостудена и замръзнала земя, след което стъпиха върху равна отъпкана пръст, върху която нямаше сняг. Ако съдеше по акустиката, явно минаваха през коридор или може би пещера…? Не мина много преди да спрат, чу как някаква врата се отваря и после последва спускане. Малко по-късно отново спряха и се чу друг шепот, сякаш още някаква пречка биваше премахната.
Сега под босите му крака се усещаше гладък мрамор. И беше топъл. Също така мека светлина от свещи.
Боже, ударите на сърцето му бумтяха в ушите му.
След няколко метра отново го спряха и после чу шумолящ плат навсякъде около себе си. Братята сваляха робите.
Искаше да погледне, да види къде бяха, да разбере какво ставаше, ала не го направи. Както му бе казано, остана с наведена глава и очи в…
Тежка ръка се стовари в основата на врата му и гласът на Рот прогърмя на Древния език.
- Не си достоен да влезеш тук такъв, какъвто си сега. Кимни с глава.
Куин кимна.
- Кажи, че не си достоен.
На Древния език той отвърна:
- Не съм достоен.
Навсякъде около него братята извикаха на Древния език в изблик на несъгласие, което го накара да поиска да им се отблагодари за подкрепата.
- Макар да не си достоен, - продължи кралят – ти искаш да станеш такъв тази нощ. Кимни с глава.
Той кимна.
- Кажи, че искаш да станеш достоен.
- Искам да стане достоен.
Този път страшният рев от братята беше на одобрение и подкрепа.
Рот продължи:
- Има само един начин да бъдеш достоен и той е правилният начин. Плът от плътта ни. Кимни с глава.
Куин го направи.
- Кажи, че искаш да бъдеш плът от плътта ни.
- Искам да бъда плът от плътта ви.
Веднага щом гласът му заглъхна, започна пеене, дълбоките гласове на Братството се сляха, докато не създадоха перфектна мелодия. Той не се включи, защото не му бе казано да го направи, но когато някой пристъпи пред него, а друг – зад него, след което цялата група се приближи от страните му, тялото му ги последва.
Движеха се заедно, станаха едно цяло, мощните им рамене се движеха напред-назад в ритъма на песента им, теглото им се местеше и се виждаше по бедрата им – цялата им група започна да се движи напред.
Куин започна да припява. Не искаше, просто така се случи. Устните му се отвориха, дробовете му се напълниха с кислород и гласът му се присъедини към останалите…