Сбъдната любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #11
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570676
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сбъдната любов». Краткое содержание книги:
Куин се подчини без колебание, усети как лопатките и задникът му се опряха в камъка, докато ръцете му хващаха двете подобни на шипове издатъци.
Когато кралят вдигна ръката си, Куин внезапно разбра как точно всеки от братята бе получил подобния на звезда белег на гърдите си. Ръката на Рот бе покрита със стара сребърна ръкавица, зъбците съвпадаха по кокалчетата му и в юмрука му се виждаше дръжката на черен кинжал.
Възможно най-тихо Тор протегна китката на Рот към черепа.
- Господарю.
Докато кралят поднасяше острието, ритуалните татуировки, които бележеха рода му, отразиха блестящата светлина, а после и острото като бръснач острие, когато сряза кожата си.
Червена кръв потече и покапа в сребърна чаша, която бе поставена в короната на черепа.
- Моята плът, - обяви кралят.
След миг Рот облиза раната, за да се затвори. След това огромният мъж, с дългата си до кръста черна коса, брадата и величествената наметка, отиде към Куин.
Дори без способността да вижда, Рот някак знаеше как точно стояха всички, колко висок бе Куин, къде беше лицето му…
Защото кралят се протегна и хвана Куин за брадичката. После с огромна сила отметна главата на Куин назад и на една страна, оголвайки врата му.
Сега знаеше за какво бяха шибаните дръжки.
Жестоката усмивка на Рот оголваше огромните му остри зъби, които Куин не бе виждал никога досега.
- Твоята плът.
С бързина като мълния кралят се метна безмилостно, проби вената на Куин с жестоко захапване и с няколко силни всмуквания, преглътнати едно след друго. Когато най-после отлепи кучешките си зъби оттам, прокара език по устните си и се усмихна като господар на войната.
И после беше време.
На Куин не му бе нужно да му кажат да се приготви за предстоящото. Падна на ръцете си, стегна рамене и крака, готов да понесе каквото и да е.
- Нашата плът, - изръмжа Рот.
Кралят не остана на място. С безпогрешна точност той пъхна ръка в старата ръкавица и заби нещото в гърдите на Куин, ударът на зъбците беше толкова силен, че устните на Куин се отвориха и въздухът излезе непредвидено от тях. За миг всичко му се завъртя, но после се оправи и видя кристално ясно лицето на Рот.
Изражението на краля беше изпълнено от уважение и с абсолютна липса на изненада, сякаш бе очаквал Куин да издържи това мъжки.
И всичко продължи. Следващият беше Тор, прие ръкавицата и кинжала, каза същите думи, сряза ръката си, остави я да кърви над черепа, захапа Куин, след това го удари здраво като камион. След това Рейдж. Вишъс. Бъч. Фюри. Зейдист.
След като свършиха, Куин кървеше от врата и гърдите, тялото му бе покрито с пот и единствената причина, поради която не беше на пода, бе здравият му захват за клиновете.
Ала не го интересуваше какво още ще му правят; щеше да остане на крака, независимо от нищо. Нямаше представа каква е историята на Братството, но би се обзаложил, че нито един от тях не се бе стоварил като чувал с картофи по време на церемонията – нямаше против да бъде първият в някои неща, но не и в липсата на смелост.
Освен това, дотук добре, предполагаше той. Останалите братя стояха около него и се усмихваха широко, сякаш напълно одобряваха, че се справя с това – и това ако не го правеше още по-решителен.
С кимване, сякаш му бе дадена заповед, Тор поведе краля обратно към олтара и му подаде черепа. Рот вдигна високо събраната кръв и каза:
- Това е първият от нас. Нека възхвалим воина, който даде живот на Братството.
Боен вик се отприщи от братята, гласовете им отекнаха заедно като гръм в пещерата; след това Рот се доближи до Куин.
- Пий и се присъедини към нас.
Дадено.
С внезапен изблик на сила той грабна черепа и погледна право в очните ями, докато поднасяше сребърната чаша към устните си.
Отвори уста, изсипа кръвта в гърлото си, прие мъжете в себе си, попи силата им… и се присъедини към тях.
Наоколо братята ръмжаха одобрително.
Когато приключи, той постави обратно черепа в дланите на Рот и избърса устни.
Кралят се засмя дълбоко и масивните му гърди се задвижиха.
- Ще ти се иска пак да се хванеш за тези дръжки, синко…
Иииии това беше последното, което чу за известно време.