Сбъдната любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #11
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570676
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сбъдната любов». Краткое содержание книги:
Външността на имението изглеждаше навъсена, ала отвътре направо блестеше.
- Може да си съперничи с дворец, - заяви възхитено Ай Ем. – О, Елена, здрасти, момиче.
Трез не забелязваше, че брат му прегръща шелана на Ривендж. Наоколо се движеха и други хора, предимно жени, но измежду тях той разпозна Блей и един рус мъж, заедно с Джон Матю, и, разбира се, Рив, който вървеше срещу тях, подпирайки се на бастуна си.
- Партито не е за вас двамата, но може да си представите, че е.
Ай Ем и Рив се прегърнаха, но Трез продължаваше да не обръща никакво внимание. Всъщност, нещото в цветовете на дъгата, което привлече вниманието му, изчезна.
Застанала под извития свод, водещ към трапезарията, Избраницата, която бе видял в лагера на Ривендж, разговаряше с някой, който също носеше бяла роба. Зрението на Трез мина във фаза „тунелно” и после той прикова погледа си върху нея и остана така.
„Погледни ме”, насочи волята си към нея. „Погледни ме”.
В този момент, сякаш усетила заповедта, Избраницата обърна поглед към него.
Трез автоматично се втвърди, а тялото му се изду от желание да отиде до жената, да я грабне и да я занесе някъде на по-усамотено място. За да я маркира.
Гласът на Ай Ем бе точно това, което нямаше нужда да чува в ухото си:
- Продължава да не е за теб, братко.
„Бъзикай се ти”, си помисли Трез, когато Избраницата отново насочи вниманието си към жената, с която разговаряше.
Щеше да я има, дори това да го убие. А ако наистина се стигнеше до това, живота му така или иначе не беше безкраен купон, особено в момента.
Куин се свести, легнал в горната част на олтара. Черепът бе непосредствено до главата му, сякаш първият брат се грижеше за него, докато изтрезнее. Мигна няколко пъти да избистри зрението си и осъзна, че гледа към стена с имена: всеки квадратен сантиметър от огромната мраморна плоча, срещу която стоеше, бе гравиран с имена на Древния език. Изключение правеше мястото с двете дръжки.
Седна и краката му се залюляха свободно, гърбът му изпука, а главата му се замая. Разтри лицето си, скочи на крака и тръгна напред… докато не докосна изрязаните букви.
- Ти си най-отдолу в другия край, - каза зад него Зейдист.
Куин се завъртя на пети. Братството отново стояха там долу, и всички се хилеха като копелета. Бостънският акцент на Бъч закънтя:
- Страшна тръпка е да видиш името си там. Трябва да го провериш.
Куин се обърна отново. Наистина, като проследи имената надолу вдясно, той откри името на ченгето… и после своето собствено.
Краката му се подкосиха и той се наведе и падна на колене пред прецизно подредените символи. После погледна към стената, където отделните имена постепенно се сливаха с шарката на мрамора. Точно като Братството. Без индивиди; важна беше само групата.
И той бе част от нея.
По дяволите… и неговото име бе изписано там.
Куин очакваше трансформиращо преживяване – като онова, за което се пееше в „Ти принадлежиш”, бе готов да получи удар в гърдите, или може би да му прималее от радост… или за бога, някой да му запее „Ти си мъжът”, която се въртеше в главата му.
Не се случи. Да, наистина изпитваше благодарност. По дяволите, чувстваше се адски горд. Бе готов да излезе там и да се бие като яко копеле. Но щом се изправи на крака, откри, че въпреки новооткритата цялост, част от него оставаше отделена и объркана. Все пак последните няколко дни бяха адски – сякаш съдбата беше сложила живота му във въртящ се блендер и си правеше салса от задника му.
Може би се дължеше на факта, че никога не бе добър в изразяването на чувствата си. И нямаше да се промени. Поне този път не бягаше.
Докато вървеше надолу, за да се присъедини към братята, той получи толкова много потупвания по гърба и сръчквания в гърдите, че вече знаеше как се чувства спаринг партньора след тренировка.
И тогава му просветна… щеше да се прибере у дома при Блей.
Пресвета Дева Марийо, ако трябваше да използва израза на ченгето, нямаш търпение да закове погледа си на другия мъж. Може би щеше да се промъкне и да му каже как е, макар че вероятно не биваше а го прави. Може би щеше да отиде горе в стаята му след като партито приключи и… ъм, да… за малко.