Сбъдната любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #11
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570676
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сбъдната любов». Краткое содержание книги:
Като гръм от небето, който го удари право в главата, в него се заби внезапен прилив на енергия, превзе всичките му сетива. Той отскочи назад, намери дръжките и се хвана здраво за тях точно когато тялото му започна да се гърчи…
Имаше намерение да остане в съзнание.
Ама уви,… съжалявам, Чарли. Водовъртежът беше прекалено силен.
Тялото му се разтресе, сърцето му се разтуптя, умът му сякаш избухна като бомба. Буум! и всичко бе тъмно.
Глава 71
- Сола, защо не ми каза, че имаме посетители?
Сола пусна раницата си на плота в кухнята и спря. Въпреки че баба ѝ очевидно очакваше отговор, тя не искаше да се обръща преди изражението ѝ да скрие всяка следа от изненадата. Когато се почувства готова, тя се завъртя на пета.
Баба ѝ седеше на малката маса, розово-синия ѝ халат пасваше на къдриците в косата ѝ и на завесите на цветя зад нея. На осемдесет години, лицето ѝ бе елегантно и с леки бръчици – лице на жена, преживяла тринадесет президента, Световна война, и безброй лични страдания. Очите ѝ, обаче, горяха със силата на безсмъртен.
- Кой дойде до вратата, бабе? – попита тя.
- Мъжът с… - баба ѝ вдигна костеливата си ръка и оправи къдриците си - … с тъмната коса.
По дяволите.
- Кога се отби?
- Беше много мил.
- Остави ли име?
- Значи не си го очаквала.
Сола въздъхна тежко, надявайки се непукистката ѝ физиономия да остане на мястото си, въпреки че баба ѝ я въртеше на шиш. Ужас, след толкова години, в които бе живяла с баба си, всеки би помислил, че е свикнала с директните ѝ въпроси.
- Не, не очаквах никого. – И мисълта, че някой бе дошъл да чука на вратата, я накара да сложи ръка на раницата. Вътре имаше девет милиметров пистолет с лазерен мерник и заглушител – и това беше много хубаво. – Как изглеждаше той?
- Много голям. С тъмна коса. И дълбоки очи.
- Какъв цвят бяха? – Баба ѝ не виждаше много добре, но със сигурност би обърнала внимание. – Бяха ли...
- Като нас. Той ми заговори на испански.
Може би еротичния мъж, когото следеше, говореше два езика – или по-скоро три, предвид странния му акцент.
- Та, каза ли си името? – Не че щеше да е от полза. Тя не знаеше как се казва мъжа, когото следеше
- Каза, че го познаваш, и че ще се върне за теб.
Сола погледна към цифровия дисплей на микровълновата. Показваше малко преди десет вечерта.
- По кое време мина?
- Не много отдавна. – Баба ѝ присви очи. – Виждаш ли се с него, Марисол? Защо не ми каза?
В този момент обърнаха на португалски, говореха една през друга, обясненията „не се виждам с никого” се преплитаха със „защо просто не се омъжиш”. Бяха спорили по въпроса много пъти, и в общи линии преповтаряха добре заучените реплики в омръзналата пиеса.
- Ами, харесвам го, - заяви баба ѝ, стана от масата и удари с длани по плота. Стойката за салфетки, затрупана със списания Венити Феър, подскочи и на Сола ѝ се прииска да изпсува. – И мисля, че трябва да го доведеш на вечеря.
„Щях, бабо, но не го познавам – а и щеше ли да го харесваш, ако знаеше, че е престъпник? И плейбой?”
- Католик ли е? – попита баба ѝ на излизане от кухнята.
„Той е наркодилър, така че ако е религиозен, наистина има силна воля да се помири със себе си.”
- Изглежда добро момче, - каза баба ѝ през рамо. – Добро католическо момче. – И с това приключи, за момента.
Чехлите се затътриха по стълбите, и по всичко си личеше, че баба ѝ се кръсти. Можеше да си я представи.
С проклятие на уста, Сола отпусна глава и затвори очи. Някак си не си представяше мъжа да се държи възпитано, само защото му е отворила една възрастна бразилка. Католик, ама друг път.
- По дяволите.
Все пак, коя беше тя, че да се държи лицемерно? И тя бе престъпник. И то от години – и дори факта, че така изкарваше прехраната за нея и баба ѝ, не оправдаваше всички влизания с взлом.
Кучето на съседите залая и тя се зачуди кого ли издържаше мистериозния мъж. Близнаците? Те си изглеждаха самодостатъчни. Дали имаше деца? И съпруга? По някаква причина тя потрепери. Кръстоса ръце на гърдите си и се загледа в идеално чистия под, който баба ѝ чистеше всеки ден и от който можеше да се яде. „Той няма право да идва тук”, помисли си тя. Но пък и тя бе посетила неговия дом неканена, нали...