Сбъдната любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #11
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570676
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сбъдната любов». Краткое содержание книги:
Добре, сега вече се почувства изтощен.
Рейдж метна черната си роба върху него.
- Ами, добре дошъл в лудницата, ти жалък кучи сине. Прикован си за нас доживот.
Куин сви вежди и си помисли за Джон.
- Какво ще стане с позицията ми на аструкс нотрум?
- Изчезна, - каза Ви и от своя страна го наметна. – Ти си свободен мъж.
- Значи Джон знае?
- Не, не знае, че получаваш това повишение. Но му беше казано, че вече не може да си неговия личен войник. – Когато Куин докосна татуировката под окото си, Ви кимна. – Да, ще променим това – не е като да умреш или да те уволнят. По-скоро прилича на почетно освобождаване от отговорност.
О, супер. По-добре, отколкото да му връчат заповедта за уволнение или да го натъпчат в плитък гроб.
Всички започнаха да се изнизват и Куин хвърли един последен поглед на пещерата. Беше много странно: да, той беше историческо явление, но в същото време усещаше, че това е кулминация на всички нощи, прекарани в битки редом с братята, и вътрешната логика правеше това необикновено събитие да изглежда… неизбежно.
Тръгнали по обратните стъпки, Куин скоро се озова в коридора с лавиците от пода до супер високия таван.
- Исусе… Христе, - въздъхна той, завладян от безбройните гърнета с лесъри.
Всички спряха.
- Урните? – попита Рот.
- Да, - каза Тор с насмешка. – Нашето момче изглежда впечатлено.
- И трябва да е, - измърмори Рейдж и пристегна колана на наметалото си. – Ние сме страхотни.
От тълпата се чуха стонове и възклицания, и повечето завъртяха многозначително очи.
- Поне очите му не станаха на понички, - измърмори някой.
- Това е Ласитър, - чу се в отговор.
- Господи, тъпото копеле трябва да спре да гледа шибания Никелодеон.
- Наред с всичко останало.
- Фокусирайте се, хора, - отряза ги Рейдж. – Може ли просто да се насладим на момента?
Одобрително ръмжене замени мрънкането, и гърления звук се надигна и прониза спомените за мъртвите им врагове.
- Само си помисли, - каза Тор и прегърна Куин през рамото, - сега и ти ще може да сложиш своето гърне с лесър тук.
- Супер сделка, - измърмори Куин, докато оглеждаше всички видове съдове. – Много добра сделка.
Всички излязоха през старите порти, които изглеждаха толкова масивни, че сигурно щяха да са нужни няколко часа, за да се срежат с горелка. После отместиха още някакво препятствие встрани, което приличаше досущ на пещерна стена, и най-забавното бе, че всички минаха през някаква ниша в земята и се озоваха отново в ескалейда. Отне известно време, докато прекосят гората с колите си, но в мига, в който зърнаха светлините на имението, той се развълнува, тялото му започна да се мята в седалката и ръката му не спираше да търси ключалката на вратата.
Джипът беше намалил едва, когато той откопча колана и изскочи навън. Братството избухна в смях – всички те приемаха по-разумно положението след неговото пробуждане, ала го последваха, докато подскачаше нагоре по стъпалата. Стигнал огромния преден вход, той отвори рязко вратата и се стрелна вътре, завирайки лице в охранителната камера.
Чу гласовете на братята зад него...
Неговите братя. Нали вече бяха такива.
Братята му се лигавеха, когато го настигнаха, и Фриц отвори вътрешната врата пред тях.
Куин почти събори иконома на гръб, когато скочи вътре. Всички се усмихваха – шеланите в къщата, кралицата, догените, пръснати навсякъде… Ай Ем, Трез, и Рив и Елена…
Той се огледа за червената коса, претърси столовата, после извърна поглед към билярдната зала. Къде беше...
Куин спря. От другата страна на масата за билярд, на дивана, обърнат към телевизора, закачен над камината, Блей и Сакстън седяха един до друг. Бяха обърнати лице в лице, с по чаша джин с тоник в ръка, и изглеждаха така, сякаш водеха задълбочен разговор.
Внезапно Блей се засмя и главата му се отметна назад…
В този момент той погледна към Куин. На мига изражението му стана сериозно.
- Поздравления!
Гласът на Лейла го обърка и той се обърна към нея със замъглен поглед, а съзнанието му се въртеше, въпреки че не биваше: той знаеше от самото начало, че Сакстън ще се върне след ваканцията си.
- Толкова се радвам за теб! – Лейла го прегърна и той автоматично уви ръце около нея.