Сбъдната любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #11
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570676
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сбъдната любов». Краткое содержание книги:
- Тогава кого уби?
Асейл извади цигара и понечи да я запали, но тя го спря.
- Баба ще я надуши.
Той погледна към затворените прозорци на втория етаж.
- Как?
- Моля те, просто недей. Не тук.
Той наклони глава и я прибра – въпреки че не си спомняше някога да бе угаждал на друг за цигарите.
- Кого уби?
Въпросът бе зададен по същество, без истерията, която се очакваше от една жена.
- Никой, за когото да се притесняваш.
- По-добре да не знам, а?
Предвид факта, че той принадлежеше към друг вид същества, наистина бе по-добре да не знае.
- Едва ли някога щяхте да се запознаете. Обаче ще ти кажа, че имах основание. Той ме предаде.
- Значи го е заслужил. – Не прозвуча като въпрос, а по-скоро като одобрително заключение.
Харесваше му начина, по който тя приемаше нещата.
- Да, заслужи си го.
Настъпи мълчание, а после той попита:
- Как се казваш?
Тя се засмя.
- Искаш да кажеш, че не знаеш?
- Откъде да разбера?
- Имаш право, но ще ти кажа само ако ми обясниш какво си казал на баба. – Тя уви ръце около тялото си, сякаш изпитваше студ. – Знаеш ли, тя те харесва.
- Кой ме харесва?
- Баба ми.
- Откъде изобщо ме познава?
Натрапницата се навъси.
- Нали си идвал по-рано? Каза, че си изглеждал добър човек, и поиска да те поканя на вечеря. – Удивителните тъмни очи се взряха в него. – Не че се застъпих за теб... какво? Хей, ауч.
Асейл не беше осъзнал, че я е сграбчил за ръката, и отпусна хватката си.
- Не съм идвал по-рано. И никога не съм говорил с баба ти.
Натрапницата отвори уста. После я затвори. После пак я отвори.
- Значи не си идвал тази вечер?
- Не.
- Кой, по дяволите, ме е търсил?
В него се надигна закрилническа вълна и той усети как зъбите му се издължиха и горната му устна леко се отдръпна назад, ала успя да се овладее навреме, прикривайки външния израз на вътрешните си емоции.
Внезапно той кимна по посока на кухнята.
- Нека влезем вътре. Веднага. И ще ми разкажеш повече.
- Нямам нужда от помощта ти.
Асейл я изгледа от високо.
- Така или иначе ще я получиш.
Глава 72
Трез не беше свикнал да се вози с шофьор. Обичаше сам да кара. Да владее положението. Сам да избира дали да завие наляво или надясно. Тази вечер, обаче, в менюто нямаше „самообслужване”.
В този момент, той се беше разположил на задната седалка на мерцедеса, голям колкото къща. Отпред Фриц, както беше името му, караше като прилеп от ада – едва ли бе нещо, което да очакваш от иконом, който изглеждаше поне на седем хиляди години.
От друга страна, Трез все още не беше на себе си заради главоболието миналата нощ, затова нямаше нищо против веднъж да се повози. Но ако двамата с Ай Ем щяха да живеят тук, поне трябваше да знаят къде точно се намира проклетия имот...
Какво. По. Дяволите.
По някаква причина, възприятията му усетиха промяна в атмосферата, сякаш нещо трептеше около съзнанието му – предупреждение. И без да усети, обляния в лунна светлина пейзаж отвън стана на вълни, и всичко пред погледа му се изкриви. Фокусира се върху вътрешността на мерцедеса. Всичко си беше наред: зърнистата черна кожа, красивите шарки на ореховата облицовка; вдигнатата преграда също изглеждаше както трябва. Следователно нямаше проблем със зрителните нерви.
Отмести поглед към пейзажа навън и разбра, че изкривяването не се дължи на паднала мъгла. Нито пък на някаква странна суграшица. Не, ефекта не беше резултат от времето – всъщност бе нещо друго, напълно… сякаш ужаса кристализираше в самите частици на въздуха и караше пейзажа да губи формата си.
„Супер яко прикритие”, помисли си той.
А досега си мислеше, че само той и брат му крият номера в ръкава си.
- Наближаваме, - каза той.
- Какво е това чудо? – измърмори Ай Ем, поглеждайки през прозореца си.
- Не знам. Обаче трябва да си вземем малко.
Внезапно колата започна да се изкачва, и заради скоростта, която поддържаше стареца, движението съвсем заприлича на старта на влакче в увеселителен парк. Разликата бе, че не спряха на върха и после не последва свободно падане: от нищото пред тях се материализира огромно каменно имение, и се приближи толкова бързо, че Трез стисна облегалката и се приготви за удар.