Фурията на Академа

– Все някой трябва да бъде наказан – каза тихо Тави.

– Не си могъл да направиш нищо повече – каза Първият лорд.

– Знам – отвърна Тави и се изненада от горчивината в собствения си глас. – Ако не бях изрод, ако имах поне някакви умения в призоваването...

– Тогава най-вероятно щеше да разчиташ повече на тези свои умения, отколкото на ума, и сигурно щеше да загинеш. – Гай пок­лати глава. – Много хора, добри войници и добри призователи, загинаха в битката с този враг. Призоваването на фурии е просто инструмент, Тави. Без умения и бърз ум то не е по-полезно от чук, оставен на земята.

Тави извърна глава и заби поглед в пода до камината.

– Тави – каза Гай тихо, – дължа ти живота си – и аз, и приятелите ти, които успя да защитиш. Постъпките ти спасиха живота и на безброй други хора. Килиан умря, защото сам си избра такъв живот – да застане между страната си и опасността. Когато се включи в тази битка, той знаеше много добре какво го чака и какви рискове поема. – В гласа на Гай се промъкнаха нежни нотки. – Детинско е да омаловажаваш избора му и саможертвата му, като се опитваш да поемеш отговорността за смъртта му.

Тави се намръщи.

– Аз... не бях се замислял за това по този начин.

– Напълно естествено – каза Гай.

– Все още смятам, че по някакъв начин съм го предал – каза Тави. – Мисля, че последните му думи към мен бяха важни. Той толкова се стараеше да ми ги каже, но...

Тави си спомни последните секунди от живота на Килиан и се умълча.

– Да – отвърна Гай. – За съжаление, не е успял да разкрие самоличността на убиеца, макар че според мен след смъртта му агентът на Калар ще си замине.

– Има ли начин да разберете кой е, преди той – или тя – да си тръгне?

Първият лорд поклати глава.

– Очаква ме доста работа, за да поправя нанесените щети. Да се възползвам от една-две ползи. Така че, млади човече, прехвърлям търсенето на теб. Ще успееш ли да използваш ума си за откриването на убиеца така, както успя да спреш атаката? Мисля, че на Килиан щеше да му хареса.

– Ще се опитам – отвърна Тави. – Ако бях с няколко секунди по-бърз, може би щях да успея да му помогна.

– Може би. Но може да се каже и иначе: ако се беше забавил с няколко секунди, всички щяхме да сме мъртви. – Гай махна с ръка. – Достатъчно, момче. Станалото – станало. Запомни наставника си с живота му, а не със смъртта му. Той се гордееше с теб.

Тави примигна няколко пъти, опитвайки се да потисне напиращите сълзи, и кимна.

– Добре.

– А сега по въпроса за леля ти – каза Гай. – Трябва да знаеш две неща. Първо, тези същества са нападнали долината Калдерон. Чичо ти и графиня Амара са повели силите си срещу тях, а леля ти пристигнала тук, за да ме моли за подкрепления.

– Нападение? – възкликна Тави. – Но... какво е станало? Чичо добре ли е?

– Преди около дванайсет часа изпратих две кохорти рицари Аери и Игнуси на помощ. Информирах лорд Рива за проблема и настоятелно препоръчах да проведе разследване, но засега не сме получили никаква информация за това, какво са открили.