Фурията на Академа

Майлс сви устни, погледна Тави и каза:

– Той знае много добре какво прави. И нямаше да се получи, ако всички в страната започнат да шушукат как се е върнал от отвъдното. – Той побутна ботушите на Тави по-близо до леглото и едва чуто добави: – Има си причини за това.

– Той ви обича – каза тихо Тави. – Беше ужасен от това, какво... какво ще си помислите, като видите, че е жив.

– И е бил прав – каза Майлс. – Ако се бяхме срещнали при други обстоятелства... – Той поклати глава. – Не знам какво щях да направя. – Погледът му се отнесе. – Дълго време го мразих, момче. За това, че умря заедно със Септимус на края на света, когато кракът ми пострада ужасно и не ми позволи да бъда до него. До всички тях. Не можех да му простя, че умря и ме остави, когато аз също трябваше да бъда с тях.

– А сега? – попита Тави.

– Сега... – Майлс въздъхна. – Не знам, момче. Аз вече имам своето място. Своя дълг. Вече не виждам смисъл да го мразя. – Очите му проблеснаха. – Но велики фурии, видя ли го? Най-великият фехтовач, когото познавам, с изключение може би на самия Септимус. Но аз винаги съм се съмнявал, че Рари се въздържаше, за да не посрами Принцепса.

Погледът му отново се зарея в далечината, после Майлс примигна и се усмихна на Тави.

– Дълг? – попита младежът.

– Да, дълг. Както и твоите задължения пред Първия лорд. Ставай, акад... – Майлс замълча и леко наведе глава, изглеждайки Тави от глава до пети. – Ставай, човеко.

Тави нахлузи ботушите си и се изправи с лека усмивка.

– Сър Майлс, знаете ли дали са намерили леля ми? – попита той.

Майлс тръгна напред със сдържано изражение на лицето, като накуцваше по-силно от обичайното.

– Казаха ми, че е добре и в безопасност. Не е в двореца. Повече нищо не знам.

Тави се намръщи.

– Какво? Нищо ли?

Майлс сви рамене.

– А Макс? Кайтай?

– Сигурен съм, че Гай ще отговори на всичките ти въпроси, Тави. – Майлс му се усмихна леко. – Съжалявам, че трябва да говоря така с теб. Заповеди.

Тави кимна и се намръщи още повече. Той вървеше заедно с Майлс към личните покои на Първия лорд и пътьом забеляза, че гвардейците са няколко пъти повече от обичайното. Стигнаха до всекидневната на Гай, където той посрещаше гостите си, и стражът ги пусна вътре. После се скри зад завесите в дъното на стаята и заговори тихо на някого, който беше там.

Гвардеецът отново се появи и излезе от стаята. Тави огледа обза­веждането, което му се стори твърде спартанско за Първи лорд. Всичките мебели бяха изработени от скъпата тъмна дървесина от горите край Форция на западното крайбрежие. На едната стена висяха картини, сред които имаше и недовършена. Тави ги погледна и се намръщи. Прости идилични пейзажи. Семейство на пикник в полето в слънчев ден. Лодка с вдигнати платна посреща океанските вълни, а в далечината зад нея се забелязват очертанията на град. Последната, недовършената картина, беше портрет на млад мъж. Лицето му беше завършено, но художникът бе успял да нарисува само една трета от тялото. Цветовете на портрета изпъкваха над платното.