Фурията на Академа
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Codex Alera #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191502417
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на Академа». Краткое содержание книги:
Беше се справил. Сам. Ако канимът не беше вече ранен, а Тави не се беше възползвал от това, нямаше да успее да победи в двубоя. Но все пак той, съвсем сам, без фурии, без помощници бе успял да убие един от ужасяващите воини.
Отвън се чуха стъпки, които се спускаха по стълбището.
Тави си пое дълбоко дъх. Той посегна към меча и с огромно усилие го изтръгна от трупа на канима. Раненият му крак се подкоси, но той вдигна оръжието с две ръце и застана така, че по-голямата част от тежестта му да пада върху здравия крак, а с наранения стъпи върху гърдите на поваления каним в очакване на онзи, който идваше.
Стъпките се чуваха все по-силно и облетият в кръв Фейд скочи от предпоследното стъпало с оръжие в ръка. Той влетя в стаята с боен вик, но рязко спря, виждайки стаята. Зад него идваха няколко кралски гвардейци, единият от които помагаше на сър Майлс. Капитанът докуцука до вратата, нареждайки на гвардейците да му направят път, след което също спря като вкаменен и зяпна Тави с отворена уста.
Тави ги гледа няколко секунди, без да изпуска меча от ръка и постепенно осъзна, че всичко е свършило. Битката бе приключила и той бе оцелял. Младежът въздъхна дълбоко и мечът падна от безсилната му ръка. Той се олюля, сякаш изведнъж бе забравил как да стои изправен.
Мечът на Фейд издрънча на пода и той се хвърли към Тави, преди младежът да се строполи на земята.
– Хванах те – каза тихо робът и положи внимателно Тави на земята. – Ранен си.
– Кайтай – изпъшка Тави. – Отровена е. Има нужда от помощ. Макс е ранен. Килиан... – Тави затвори очи, за да не гледа трупа на стария си учител. – Маестрото е мъртъв, Фейд. Отровен. Паяците останаха навън. Никой не стигна до Гай.
– Всичко е наред – рече Фейд. Той промърмори още нещо и допря гърлото на една манерка до устните му. Тави жадно пи от хладката вода. – Не тъй бързо. Слава на великите фурии, Тави – каза Фейд, докато младежът пиеше. – Съжалявам. Един от канимите се хвърли върху меча ми, позволявайки на друг да мине покрай мен. Дойдох колкото се може по-бързо.
– Не се тревожи – отвърна Тави. – Аз се оправих с него.
Тави видя внезапната свирепа усмивка на Фейд, който отговори:
– Да. Справил си се. Насам идват лечители и водни призователи, Тави. Ще се оправиш.
Тави кимна изморено.
– Ако нямаш нищо против, аз ще поседя тук. Ще поотдъхна, докато се появят.
И той изморено се облегна на стената.
Тави така и не чу отговора на Фейд, защото заспа дълбоко.
Глава 55
– ...Абсолютна загадка за мен е как момичето е оцеляло – чу Тави плътен мъжки глас. – Тези твари отровиха две дузини гвардейци и дори при наличието на водни призователи едва девет от тях оцеляха.
– Тя е варварка – отвърна познат на Тави глас. – Може би нейният народ не е толкова чувствителен.
– По-скоро ми се струва, че и преди се е сблъсквала с това – рече първият глас. – И е развила устойчивост към отровата. Когато започнахме да я лекуваме, тя вече беше дошла в съзнание и почти нямаше нужда от помощ. Сигурен съм, че щеше да се оправи и без нас.
Тави отвори очи и видя, че сър Майлс разговаря с някакъв мъж със скъпа копринена роба, навлечена върху обикновени груби панталони и риза. Мъжът го погледна и се усмихна.
– Ето те и теб, момко. Добро утро. И добре дошъл в дворцовата лечебница.
Тави примигна няколко пъти и се огледа. Намираше се в дълга стая, изпълнена с редици легла, разделени помежду си със завеси. Повечето от леглата бяха заети. Прозорците бяха отворени и отвън полъхваше лек ветрец. Стаята бе изпълнена с аромата на скорошен дъжд и цъфнали растения, с аромата на пролетта.
– Д-добро утро. Колко дълго съм спал?
– Почти цял ден – отвърна лечителят. – Раните ти не бяха опасни, но бяха толкова много, че доста са те изтощили. Освен това в кръвта ти е проникнала и част от отровата на паяците, макар че според мен не си бил ухапан. Сър Майлс ми нареди да те оставя да се наспиш.
Тави разтърка лицето си и се надигна.
– Сър Майлс – каза той и леко се поклони. – Кайтай... Първият лорд... Сър, всичко наред ли е?
Майлс кимна на лечителя, който го прие като знак да се оттегли. Мъжът потупа леко Тави по рамото, преди да тръгне край редицата легла, за да се погрижи за останалите пациенти.
– Тави – каза тихо сър Майлс, – ти ли уби канима, върху който те открихме?
– Да, сър – отвърна Тави. – Използвах меча на Първия лорд.
Майлс кимна и му се усмихна.
– Много смела постъпка, млади човече. Аз очаквах да открия в залата за медитиране само трупове. Подцених те.