Фурията на Академа
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Codex Alera #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191502417
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на Академа». Краткое содержание книги:
Тави нададе боен вик и се хвърли в атака. Канимът оголи зъби и замахна с меча си към приближаващия младеж. Високият ръст му даваше смъртоносно предимство. Тави посрещна оръжието със собствения си меч, който бе стиснал с всички сили. Аленото канимско острие иззвъня върху алеранската стомана. Тави усети как ударът го разтърси чак до раменете, но успя да отбие тежкия меч и нанесе бърз хоризонтален удар. От бронята на канима изхвръкнаха искри и острието отряза няколко брънки от ризницата, които издрънчаха на пода.
Тави реши, че вече трябва да избягва размяната на удари с такава сила. Пръстите му бяха изтръпнали. Още един или два такива удара от канима, и той нямаше да може повече да държи меча си. Ала първата атака беше необходима.
Тави бе показал на канима, че представлява заплаха, и звярът се обърна към него, готов за схватка.
Контраатаката на канима беше бърза, но Тави мълниеносно го заобиколи и застана откъм страната на ранения му крак, за да го принуди да се опира на него. Това забави движенията на вълка воин, Тави се гмурна под свистящия над главата му меч и удари с всички сили по здравия крак на канима. Младежът завърши атаката си с рязък отвесен удар нагоре, целящ да разпори врага му от слабините до гърдите, но канимът го парира и се хвърли напред с оголени зъби.
Вълкът воин се движеше изненадващо бързо за същество с подобни размери, но сега и двата му крака бяха наранени, той с усилие пазеше равновесие и Тави успя да отскочи встрани миг преди челюстите на канима да изщракат. Младежът усети парене около лявото си око, падна на пода, претърколи се към тялото на Килиан и отново скочи на крака. Още с изправянето мечът му бе вдигнат в позиция за защита и това му позволи да отбие удара на канима, насочен към главата му.
Вълкът воин отново се опита да го достигне със зъби, но Тави се измъкна и се озова от другата страна на канима, откъм изваденото му око. Канимът замахна към него, но пропусна и отново се опита да го докопа със зъби – беше силен и се движеше много бързо, но не виждаше врага си. Тави стисна здраво меча на Първия лорд, изкрещя диво и нанесе силен удар с дръжката му в челюстта на канима. Навсякъде се разхвърчаха парчета от зъби.
Взетият каним замята главата си и зави от болка, която очевидно дори вордът не можеше да потисне. Тави се възползва от възможността и нанесе рязък и не особено силен удар в носа на канима. Звярът отново зави от болка. Той залитна назад и се подхлъзна на кръвта, която бе изтекла от трупа на Килиан. Краката на канима започнаха да се плъзгат встрани, той яростно изрева и вдигна закривения си меч. Тави отново скочи към сляпата му страна и се озова върху мозайката карта на Алера. Острието на меча му описа къса дъга и удари гърлото на канима, разсичайки бойната му кожена яка. Отдолу зейна рана и плисна фонтан от кръв. Взетият каним отвърна на удара, но вече бе изгубил предишната си бързина и се чувстваше несигурно върху хлъзгавия под, така че Тави успя с лекота да избегне контраатаката. Младежът нададе победен вик и заби острието на меча си в гърдите на канима.
Оръжието на Първия лорд се заби дълбоко и по пода със звън се посипаха брънки от ризницата. Канимът замахна, за да нанесе удар по противника си, но Тави се притисна към него, успявайки донякъде да избегне смъртоносната дъга. Той почувства как острието разрязва едното му бедро и с пронизителен крясък скочи с цялата си тежест върху дръжката на меча, заби го още по-дълбоко и принуди далеч по-грамадното същество да отстъпи назад.
Канимът окончателно изгуби равновесие и с оглушителен трясък се стовари на пода по гръб. Тави не изпускаше дръжката на меча и се озова върху противника си. Канимът се опита отново да го захапе, но силите вече го напускаха, а кръвта му изтичаше бързо от гърлото. Без да спира да крещи, Тави отново скочи с цялата си тежест върху меча, опитвайки се да го забие още по-дълбоко, да прикове звяра към каменния под. Ако му позволеше да се изправи, канимът все още беше способен да убие Гай или Макс, или Кайтай, а младежът бе твърдо решен да му попречи.
Той не бе съвсем сигурен колко дълго се бе опитвал да го задържи на пода, но в един момент откри, че продължава да лежи върху неподвижния си враг и да диша тежко. Мъртвият каним се беше озъбил в смъртта си, а единственото му око се беше изцъклило. Тави се изправи бавно, усещайки болка в цялото си тяло. Яростната енергия от битката бе изчезнала и той установи, че е ранен в челото и в крака. Не кървеше много, но целият трепереше от изтощение.