Фурията на Академа

Тави бе готов да кимне с ентусиазъм, но първо погледна към Гай. Първият лорд се разсмя и каза:

– Някога виждал ли си млад човек, който да не е гладен? Аз също трябва да се храня повече. И ако обичаш, изпрати ми онези, за които споменах.

Майлс кимна с усмивка и тихо излезе от стаята.

– Не мисля, че през последните две години съм виждал сър Майлс да се усмихва толкова често, колкото днес – отбеляза Тави.

Първият лорд кимна.

– Странно, нали? – Той се настани в едно от двете кресла и предложи с жест другото на Тави. – Искаш да ти разкажа за леля ти – каза Гай.

Тави се усмихна леко.

– Толкова ли съм предсказуем, Ваше Величество?

– Семейството ти е много важно за теб – отвърна Гай със сериозен тон. – Тя е добре и прекара цялата нощ край леглото ти. Изпратих да ѝ съобщят, че си се събудил. Предполагам, че скоро ще дойде в Цитаделата, за да те види.

– В Цитаделата? – попита Тави. – Ваше Величество, аз си мис­лех, че тя ще отседне в стаите за гости.

Гай кимна.

– Тя прие поканата на лорд и лейди Акватайн да отседне в имението им, докато трае фестивалът.

Тави погледна стреснато Първия лорд.

– Тя какво? – Той поклати глава. – Заговорът на Акватайн едва не унищожи всички холтове в долината Калдерон. Тя го презира.

– Напълно я разбирам – отвърна Гай.

– Тогава защо, в името на всички фурии?

Гай леко помръдна с рамо.

– Тя не сподели с мен причините си да постъпи така, затова мога само да предполагам. Поканих я да остане тук с теб, но тя учтиво отклони предложението ми.

Тави прехапа долната си устна.

– Врани. Тук се крие нещо повече, нали? – Стомахът му изведнъж се сви. – Това означава, че тя се е съюзила с тях.

– Да – отвърна Гай със спокоен тон.

– Но тя... Ваше Величество, възможно ли е да е била принудена по някакъв начин? С помощта на призоваване например?

Гай поклати глава.

– Не биха могли да ѝ повлияят по този начин. Самият аз я изследвах. А подобен контрол не може да се прикрие.

Тави отчаяно се опитваше да намери обяснение.

– Но ако е била принудена със заплаха да го приеме, може ли да се направи нещо, за да ѝ помогнем?

– Нищо такова не се е случило – каза Гай. – Можеш ли да си представиш леля ти да направи нещо от страх? Тя не се бои от никого. Струва ми се, че просто е сключила сделка.

– Каква сделка?

На вратата се почука учтиво и икономът влезе, бутайки количка пред себе си. Той я остави близо до креслата, повдигна стените ѝ така, че се получи маса, и започна да подрежда сребърни чинии и купи с храна, кана с мляко и друга с разредено вино. Гай мълча, докато икономът не излезе и не затвори вратата подир себе си.

– Тави – каза Първият лорд, – преди да научиш всичко, искам да ми разкажеш с подробности какво се случи, докато бях в безсъзнание. Не искам обясненията ми да размътят спомените ти.

Тави кимна, макар да изпита разочарование, че ще трябва да чака за отговори.