Приключенията на Казанова

— Какво обяснение очаквахте?

— Обяснението, което мога да изисквам, господине, едно предложение за женитба в църквата в присъствието на свидетели. А ние останахме цели четиринадесет дни във Венеция, нали, чичо?

— Моето момиче — каза пасторът — е добра партия, както сам виждате. Освен това притежава три хиляди талера. Тя винаги е казвала, че иска да се омъжи за венецианец и аз я съпроводих до Венеция, за да има възможност там да завърже подходящи запознанства. Една жена от добро семейство ни даде подслон в продължение на четиринадесет дни и я заведе в доста къщи, където са я видели мнозина млади хора на възраст за женитба. Тези обаче, които са й харесали, не искали и да чуят за женитба, а онези пък, които пожелали да се оженят за нея, не били по нейния вкус.

— Та мислите ли — казах му аз, — че една женитба става така лесно, като да забъркаш омлет? Четиринадесет дни във Венеция са нищо, там трябва да се прекарат най-малко шест месеца. Аз, например, намирам племенницата ви за извънредно красива и бих се счел за щастлив, ако жената, която Бог ми е определил, прилича на нея, но дори веднага да ми наброи тук в този час петдесет хиляди талера, за да се оженя за нея, пак не бих се съгласил. Един млад, разумен човек, преди да се ожени за някоя девойка, трябва да опознае характера й, защото нито парите, нито красотата могат да осигурят щастието в един дом.

— Какво разбирате вие под характер121? — попита Кристина. — Имате предвид красив почерк?

— Не, ангеле мой. Вие просто ме карате да се смея. Отнася се до качествата на сърцето и ума. Аз също ще трябва да се оженя някога и търся партньорка от три години насам, но все напразно. Опознах много момичета, почти толкова красиви като вас, всичките с добра зестра, но след като общувах по два-три месеца с тях, се убеждавах, че няма да ме направят щастлив.

— Че какво им липсваше?

— Ще ви кажа на драго сърце, госпожице, понеже не ги познавате. Едната, за която сигурно бих се оженил, тъй като я обичах много, бе извънредно суетна. Достатъчни ми бяха само два месеца, за да го забележа. Тя би ме съсипала с рокли, мода и лукс. Помислете само, та тя даваше по една цехина месечно за фризьор и най-малко още по една за помада и благоуханни води.

— Това сигурно е била някоя глупачка. Аз давам само десет солди годишно за восък, който смесвам с козя мас и така си правя сама чудесна помада.

— Друга една, за която без малко щях да се оженя преди две години, страдаше от нещо, което би ме направило нещастен за цял живот. Щом забелязах това, аз незабавно прекъснах посещенията си.