Гаснещ зрак [bg]

— Призоваваме Строител.

Гуглата оголи бивни в горчива усмивка.

— Изпитваш нервите ми, капитане.

— Тогава какво предлагаш?

— Серегалите.

Хаут примижа към Качулатия.

— Не са най-приятната компания.

— Чистата наглост им даде божествен статут. Дразнят. Досадни са. Печелят безкрайна насмешка от другите тоблакаи и свирепа враждебност от теломените. Още по-лошо, забравили са изкуството на къпането.

— Ще им поставиш предизвикателство, така ли?

— Най-добрият резултат би било да успеят, като се провалят. Мисля, че нашите деветима изгубени събратя ме задължават да ги поканя в двора.

— А умиращата къща?

— Призови своя Строител, ако е необходимо, Хаут. Съмнявам се, че ще се втурне нетърпеливо като пале.

Хаут продължи да го гледа втренчено още няколко мига, а после въздъхна и се изправи.

— Тя е едно безразсъдно дете, признавам. И все пак…

— Инстинктите ѝ бяха здрави.

— Точно така — кимна Хаут.

— Прати серегалите при мен, тогава — каза Гуглата. — Смятат се за достойни да бъдат моя авангард? Празни думи. Ще ги изпитам.

— В двора Азат?

— В двора Азат.

— Качулати, ти ще си смъртта за всички ни.

Гуглата се изсмя горчиво.

— И още как, Хаут. Колебаеш ли се вече?

— Трябва да ѝ намеря пазач.

— Не, не трябва. Аратан ще е с нея. Заедно ще се върнат в Куралд Галайн.

Хаут се намръщи.

— И пророчество ли сега?

— Не — отвърна Гуглата. — Ще ги отпратя към дома с по-прозаично изявление. С ботуша ми в задниците им.