Зимата на света [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-50-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:
Уелс откри срещата с думите:
— Сега трябва да споделя с всички вас нещо поверително, което не бива да излиза от тази зала. В началото на следващия месен президентът ще се срещне с британския премиер.
Грег едва се удържа да не възкликне гласно.
— Добре! — откликна Гас Дюър. — Къде?
— Планът е да се срещнат на кораб някъде в
Атлантика — за по-голяма сигурност и за да не пътува Чърчил прекадено дълго. Президентът иска аз да го придружа, а държавният секретар да остане във Вашингтон, да наглежда работите. Освен това иска и ти да останеш тук, Гас.
— За мен е чест — отвърна сенаторът. — Какъв е дневният ред на срещата? — Засега британците като че са отхвърлили опасността от инвазия, обаче са прекалено слаби да атакуват германците на континента. Освен ако ние не им помогнем. Следователно Чърчил помоли да обявим война на Германия. Ние, естествено, ще откажем. След като се справим с този въпрос, президентът ще иска да заявим общите си цели.
— Не военни цели обаче — подчерта Гас Дюър.
— Не. Защото Съединените щати не са във война и нямат намете да влизат във война. Но ние имаме невоенен съюз с британците. Предоставяме им почти всичко, което им трябва, на неограничен кредит. Затова, когато настъпи мир, очакваме най-малкото да имаме думата по уредбата на следвоенния свят. — Това ще включва ли едно по-силно Общество на народите? — попита Дюър. Грег знаеше, че и той, и Уелс са много запалени по тази идея. — Именно затова исках да разговарям с теб, Гас. Ако искаме нашият план да се приложи, трябва да сме подготвени. Трябва да накараме ФДР и Чърчил да се ангажират с това като част от общото им изявление. — И двамата знаем, че на теория президентът одобрява идеята — отговори сенаторът, — обаче се притеснява за общественото мнение. Някакъв сътрудник влезе в залата и подаде бележка на Бексфорт. Той я прочете и възкликна:
— О! Божичко!
Уелс се обади въпросително:
— Какво има?
— Както знаете, японският имперски съвет се събра миналата седмица — отговори Бексфорт. — Разполагаме с разузнавателни сведения за разговорите. Бексфорт спомена източника на информацията доста мъгляво, обаче Грег знаеше за какво говори. Разузнавателната служба на американската армия беше успяла да прихване и разшифрова съобщения по радиото от японското Външно министерство до посолствата. Данните от дешифровката имаха кодовото название
„Меджик“. Макар да не му се полагаше, Грег знаеше това — всъщност, ако военните надушеха, че той е наясно с тайната им, щеше се вдигне голяма смрад.
— Японците обсъждаха разширяването на своята империя — продължи Бексфорт. На Грег му беше известно, че Япония вече е анексирала огромната провинция Манчжурия и е вкарала войски в повечето от останалите части на Китай. — Не одобряват възможността да продължат да се разширяват на запад, към Сибир, което би ги довело до война със Съветския съюз. — Това е добре! — подхвърли Уелс. — Означава, че Москва може да се съсредоточи върху войната с Германия. — Така е, господине. Обаче японците планират вместо на запад, да се разширяват на юг, като овладеят целия Индокитай и после — Холандските Източни Индии. Грег бе потресен. Това беше гореща новина, а той беше сред първите, които я научиха. — Ха. Това е империалистическа война, ни повече, ни по-малко — раздразнено отговори Уелс.