Гравитационна дъга [bg]

Сред цялата тази трептяща плът непрекъснато обикаля безумният лешояд Чичерин, в чието тяло металът е повече от всичко друго. Стоманени зъби подмигват, когато говори. Под алаброса му е скрита сребърна пластина. В дясната му колянна става мрежа от златни жички чертае триизмерна скрепителна татуировка свързваща фините отломки от хрущял и костици вътре и нейната форма непрекъснато се усеща, това е печат на ръчно причинената болка и негово най-славно боево отличие, защото е невидимо и само той може да го чувства. Четиричасова операция, и то на тъмно. На Източния фронт: без сулфаниламиди, без упойка. Горд е, разбира се.

Тук Чичерин бе пристигнал с маршова крачка — плюс неговото вечно като златото накуцване — от студа, ливадите, тайнствеността. Официално той се отчита пред ЦАГИ, тоест Центральный АэроГидродинамический Институт в Москва. Но действителната му задача в Зоната е от личен и маниакален характер и, както неговите началници многократно и под най-различни форми деликатно му бяха намеквали, съвсем не във всенароден интерес. Чичерин допуска, че в буквален смисъл, това не е далеч от истината. Обаче не е наясно каква е ползата за онези, дето го бяха предупреждавали. Вероятно, независимо от официалните изявления, те са имали свои основания да искат ликвидирането на Енциан. Разногласията им с Чичерин могат да бъдат по определянето на подходящия момент или причините. Подбудите на Чичерин не са политически. Изгражданата от него държавица в оставения от германците вакуум, е основана на една натрапчива потребност, която той вече дори не опитва да проумее, на необходимостта да унищожи Черната Команда и своя митичен доведен брат, Енциан. Той произхожда от нихилистки род, сред предците му е имало предостатъчно на брой бомбаджии и въодушевени атентатори. Той няма абсолютно никаква родствена връзка с онзи Чичерин, спогодил се с Валтер Ратенау за подписването на Рапалския мирен договор, който е опитен задкулисен политически манипулатор, далновиден меншевик преминал към болшевиките, вярвал и в изгнание и след завръщането си в една Държава, която ще просъществува повече от всички тях, когато дойде някой и седне на неговия стол до масата, точно както той се бе намърдал на мястото на Троцки: кандидатите идват и си отиват, но столовете остават… е, отлично. Има такава Държава. Но пък освен нея съществува и онзи друг чичерински вариант, тленна Държава, която няма да надживее собствените си граждани. Той е обвързан, любов и телесен страх, със студентите загинали под колелата на каретите, с очите издаващи много безсънни нощи и маниакално разтворени обятия за причинената от абсолютизма смърт. Завижда им за усамотеността, за желанието им да стигнат независими и самостоятелно до края, невключени в никаква военизирана структура и често без никаква подкрепа или обич. Собствената му мрежа от предани госпожици из цялата Зона представлява компромис: той знае, че е прекалено удобна за него, дори когато разузнавателните данни са добри. Но осезаемите рискове от любовта и привързаността все още са достатъчно незначителни и приемливи, сравнени с това, което му се налага да прави.