Гравитационна дъга [bg]

Слънчевата светлина бие почти хоризонтално в гърбовете им и върху далечния облачен фронт постепенно се появяват две гигантски сенки по протежение на много километри, отвъд Клаустрал-Целтерфелд, отвъд Зеезен, над предполагаемото русло на река Лайне и се простират в посока към Везер689…

— Божичко — малко нервно подхваща Слотроп, — това е Привидението. — Край Грейлок в Бъркшър се наблюдава същото явление. По тези места явлението е известно като Brockengespenst690.

Сенки на богове. Слотроп вдига ръка. Пръстите му се превръщат в градове, бицепсите в провинции, вдига ръка, естествено. Нали това се очаква от него? Ръката-сянка повлича след себе си дъги в своето придвижване на изток, за да улови Гьотинген. Това не са обикновени сенки, а триизмерни, проектирани върху германското разсъмване, да, и на Титаните им се е налагало да живеят на тези планини или под тях… Изумително несъразмерни. Никога няма да бъдат отнесени от река. Никога няма да гледат към хоризонта и да им хрумне, че той може да продължи във вечността. Няма дървета, на които да се покатериш, не те очакват дълги пътешествия… остават само техните дълбоки отпечатъци, кухи черупки прострени над мъглите, в които потъват хора…

Лени изхвърля нагоре изправен крак, като танцьорка, и накланя глава встрани. Слотроп вдига среден пръст на запад, неудържимият пръст затъмнява пет километра облаци в секунда. Гели сграбчва кура на Слотроп, а той се навежда да захапе цицата й. Гигантските им сенки танцуват на пода на цялото видимо небе. Той заравя ръка под роклята й. Тя вдига крак и го преплита с неговия. Привиденията се размиват на вълни, от червено до индигово синьо, огромни по краищата. Там под облаците всичко е застинало и изгубено, като Атлантида.

Но природното явление „привидението на връх Брокен“ е обуздано от крехката граница на разсъмването и скоро сенките се завръщат смалени при своите притежатели.

— Слушай, този Чичерин някога да е…

— Чичерин е прекалено ангажиран, за да се занимава с такива неща.

— Аха, аз пък съм някакъв търтей, а?

— Ти си различен.

— Е-е-е… значи и той трябва да се увери в това.

Тя го поглежда с любопитство, ала не пита защо. Зъбите й спират върху долната устна и warum (вар-р-р-ъ-м691, звуци издавани от Пластмасовия човек) се върти в капана на устата й. Още по-добре. Слотроп не знае защо. Ако някой иска да проведе разпит, няма смисъл да се обръща към Слотроп за помощ. Снощи двамата с Гели глупашки се бяха натъкнали на патрул на Черната Команда до входа на старата шахта. Цял час хереросите го бомбардираха с въпроси. О, да, просто обикаляме насам-натам, нали, търсим нещо така по-особено, по-странно, от, както му казваме „човешки интерес“, прекрасно разбира се, ние винаги се интересуваме какво кроите вие… Гели се кискаше в тъмнината. Те май я познаваха. Не я питаха нищо.