Гравитационна дъга [bg]

Благодарна усмивка. Няма как. Не може да бъде уверен в намеренията на Чичерин, а още по-малко в приятелството на руснака. Бащата на Джакъп Кулан бил убит във въстанието от 1916 година от войските на Куропаткин700, при опита му да офейка през границата в Китай, измежду стотината киргизки бежанци избити една вечер край пресъхнало поточе, което все някак може да бъде проследено на север до нулата на върха на света. Поддалите се на масовата самосъдна паника бдителни руски заселници обкръжили мургавите бежанци и ги избили с лопати, вили и стари берданки, каквото им паднало под ръка. Нещо обикновено за Седморечието по онова време, даже и толкова далеч от железопътната линия. През онова кошмарно лято те подели лов за сарти, казахи, киргизи и дунгани, като дивеч. Водели ежедневна отчетност на убитите. Беззлобно състезание, но нещо повече от игра. Били затрити хиляди неспокойни туземци. Имената им и даже броят им са изгубени завинаги. Цвят на кожата, начин на обличане ставали основателна причина за хвърляне в затвора, осакатяване от бой и отнемане на живота. Даже и гласовете: защото из тези равнини плъзнали слухове за германски и турски агенти, не и без помощта на Петроград. Предполагало се, че въстанието на туземците е дело на чужденци, международен заговор с цел отварянето на нов фронт във войната. Още една западна параноя, възникнала върху солидната основа на европейското политическо равновесие. Как е възможно да съществуват някакви си казахски, киргизки и въобще източни причини? Нима не са щастливи националните малцинства? Нима петдесет години руски суверенитет не им е донесъл прогрес? благоденствие?

Е, засега по силата на настоящото московско благоволение, Джакъп Кулан е син на национален мъченик. Грузинецът бе дошъл на власт, древна и абсолютна власт в Русия и бе обявил Всеобща Доброта и Човещина към Националните Малцинства. Но въпреки че обаятелният стар тиранин прави каквото е по силите му, Джакъп Кулан остава някак толкова „туземец“ както преди и руснаците ежедневно проверяват степента на неговото безпокойствие. Медната окраска на лицето му, издължените тесни очи, прашните му ботуши, къде ходи по време на неговите пътешествия и какво в действителност прави в самотните кожени палатки Там, сред аулите701, на силния вятър, това са загадки, към които руснаците не проявяват интерес и не желаят да се намесват. Подхвърлят му приятелски цигари, съчиняват му битиета на хартия, използват го като Образован Говорител На Местното Население. Позволено му е да изпълнява своята функция и това е всичко… като изключим от време на време погледа на Люба, навеждащ на мисълта за нещо соколово: ремък за закопчаване на хищната птица, небе и земя, пътешествия… Или мълчанието на Галина там, където би могло да има думи…