![Гравитационна дъга [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/3/1/gravitacionna-dga-bg-download.jpg)
Гравитационна дъга [bg]
- Автор: Пинчон Томас Рагглз
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Красимир Желязков
- Жанр: История
Электронная книга - «Гравитационна дъга [bg]». Краткое содержание книги:
Творчеството му се характеризира с метафоричност, интертекстуалност, богата лексикална и техническа начетеност по много теми и сложни въпроси (от историята, науката, математиката), в които фикцията и реалността са слети в почти неразделима симбиоза.[6] Личността му е обгърната в мистерия, тъй като не дава интервюта и не се появява на обществени събития – дори на церемонии по получаване на присъдени му награди. Романите му „V“ (1963), „Обявяването на серия № 49“ (1966 и „Гравитационната дъга“ (1973) го превръщат в култов автор в американските университетски среди.
Носител на наградата на американската критика за 1974 година.
На български език първата му издадена книга е „Обявяването на серия № 49“, преведена от Красимир Желязков, а откъс от първия му и най-прочут роман, „V“, излиза в „Литературен вестник“ в превод на Зорница Димова.[7]
Слотроп и Шнорп се покатерват в гондолата. Балонът се издига малко над земята и вятърът го подхваща. Раздвижват се. Гели и децата придържат от всички страни гондолата за перилата, аеростатът още не е напълно прав, но набира скорост, придърпва ги и краката им едва успяват ги удържат, те се кискат и викат. Слотроп гледа много да не се пречка на Шнорп, който има грижата пламъкът от горелката да бъде насочен точно в отвора на аеростата и придържащите въжета на гондолата да не се оплитат. Най-после аеростатът се разлюлява вертикално и вътрешността му пламва в необуздано виещи се талази жълто-алена горещина. Членовете на наземната команда отпадат един след друг и махат на прощаване. Последна остава Гели в бяла рокля, коса сплетена зад ушите на плитки, с нежна брадичка и уста, а големите й сериозни очи не се отделят от Слотроп чак до момента, когато наистина трябва да отпусне ръце. Тя коленичи на тревата, изпраща му въздушна целувка. Слотроп усеща как сърцето му, неуправляемо, се преизпълва с любов и издига бързо като балон. Колкото по-дълго пребивава той в Зоната, толкова повече време му отнема да си напомни, я стига си се правил на мухльо. Как въздейства това място на мозъка му?
Балонът прелита високо над гъста елова гора. Гели и децата се смаляват до сенчести щрихи върху зелената поляна. Хълмовете се отдалечават и позаглаждат. Скоро, поглеждайки назад, Слотроп може да види Нордхаузен: катедралата, кметството, църквата Свети Блазиус… квартала без покриви, където бе открил Гели…
Шнорп го побутва с лакът и сочи. Скоро Слотроп различава долу колона от четири мръснозелени коли, движещи се бързо сред прахоляка към фермата. Както изглежда това са Майките на Марви. А Слотроп виси под тази шарена плажна топка. Е, какво пък…
— Несполука все нося аз — крещи Слотроп след малко. Балонът вече е поел устойчив курс на североизток и двамата с вдигнати яки се сгушват по-близо до спиртния пламък, а температурната разлика между продухваните им от вятъра гърбове и топлината отпред навярно достига 50º. — Трябваше веднага да те предупредя. Ти изобщо не ме познаваш, а ето че летим право към съветската зона.
Шнорп, чиято коса стърчи на всички страни като слама, по немски замислено криви горната си устна:
— Няма никакви зони — отбелязва той, с което повтаря думите на Гели. — Няма никакви зони, освен Зоната.
Минута по-късно Слотроп вече е започнал да проверява донесените от Шнорп кутии. Те наброяват дузина и всяка от тях съдържа дебела торта със златист яйчен крем, която в Берлин струва щури пари.
— Уха-а — ликуващо мучи Слотроп, — егати! Сигурно халюцинирам, — и тем подобни възторжени тийнейджърски словоизлияния.
— Трябва да имаш карта за хранителни порциони от гарнизонната лавка. — Търговски номер. Пазари се.
— Сега не мога да си позволя даже карта за бандаж на мравка — отвръща откровено Слотроп.
— Е, ще разделя с теб ето тази торта — обявява Шнорп след известно време, — защото май започнах да огладнявам.
— Много, много гот!
Та Слотроп нагъва с удоволствие тортата! ближе крем от пръстите си, когато случайно забелязва далеч в небето в посока към Нордхаузен, някакъв странен въздушен обект с размера на точка.
— Хм-м-м…
Шнорп се оглежда.
— Kot!693 — Той изважда отнякъде месингов телескоп и го опира, блестящ, на парапета — Kot, Kot, без опознавателни знаци.
— Интересна работа.
Двамата наблюдават как от въздуха — толкова син, че можеш да го вземеш в ръка, да го разтъркаш и пръстите ти да посинеят, — точката постепенно нараства и се превръща в ръждясал стар разузнавателен самолет. Минута по-късно чуват двигателя, който ръмжи и пращи. После буквално пред очите им самолетът прави вираж и захожда към целта.
Вятърът между двата въздухоплавателни съда носи едва доловимата песен на Фуриите:
Самолетът прелетява само на два метра край тях и се издига показвайки корема си. Това е едно готвещо се да ражда чудовище. От малък люк наднича червена муцуна с кожен шлем и очила.
— Ах ти, гадняр английски — прелитайки край тях — с’а ш’ти го поднесем твоя гъз на тепсия.
693
Kot (нем.) — букв. изпражнение, лайно. В случая — проклятие, по дяволите, мамка му. — Б.пр.