![Гравитационна дъга [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/3/1/gravitacionna-dga-bg-download.jpg)
Гравитационна дъга [bg]
- Автор: Пинчон Томас Рагглз
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Красимир Желязков
- Жанр: История
Электронная книга - «Гравитационна дъга [bg]». Краткое содержание книги:
Творчеството му се характеризира с метафоричност, интертекстуалност, богата лексикална и техническа начетеност по много теми и сложни въпроси (от историята, науката, математиката), в които фикцията и реалността са слети в почти неразделима симбиоза.[6] Личността му е обгърната в мистерия, тъй като не дава интервюта и не се появява на обществени събития – дори на церемонии по получаване на присъдени му награди. Романите му „V“ (1963), „Обявяването на серия № 49“ (1966 и „Гравитационната дъга“ (1973) го превръщат в култов автор в американските университетски среди.
Носител на наградата на американската критика за 1974 година.
На български език първата му издадена книга е „Обявяването на серия № 49“, преведена от Красимир Желязков, а откъс от първия му и най-прочут роман, „V“, излиза в „Литературен вестник“ в превод на Зорница Димова.[7]
Без да се замисля Слотроп вдига една торта.
— Еби си майката! — Запраща тортата, перфектен изстрел, самолетът бавно се изнизва край тях и пляс, тя шляпва Марви право в лицето. Да-а, точно така. Лапи в ръкавици размазват кашата. Появява се розовият език на майора. Яйчен крем лети из вятъра, жълти капки се точат на издължени дъги към земята. Люкът се затваря, разузнавателният самолет се приплъзва край тях, бавно завива, описва кръг и поема назад. Шнорп и Слотроп хващат по торта, в очакване.
— Моторът му е без капак — забелязал е Шнорп, — и значи ще се целим точно там. — Сега те гледат корпуса на самолета отгоре. Кабината му е претъпкана с просмукани с бира американци, които пеят:
Разстоянието е стотина метра и приближават бързо. Шнорп хваща ръката на Слотроп и сочи към десния борд. Провидението се е изхитрило да сложи на пътя им един голям бял стръмен облачен масив и вятърът ги носи на пълна скорост право в него; клокочещата твар протяга бели пипала и подканва побързай… побързай… и ето балонът навлиза в нейната мокра и ледена закрила…
— Сега те ще ни чакат.
— Няма — Шнорп слага ръка на ухото, — те са изключили мотора. Тук вътре са, заедно с нас. — Пашкулената тишина продължава минута-два, но разбира се:
Шнорп бърника горелката и нагажда сиво-розовия ореол на пламъка, опитва да го направи по-незабележим, но без да губят височина. Носят се без ориентир вътре в тяхното собствено мъждиво кълбо от светлина. Оголени гранитни скални върхове, удрят слепешком нагоре като юмруци в облака в опит да попаднат на балона. Самолетът е някъде там със свое направление и скорост. Балонът не може да предприеме никакво действие, безсилен е. Тук балансираните решения са изгубили всякакъв смисъл. Облакът ги притиска, задушава. И се кондензира в едри капки върху тортите. Внезапно, хрипливо и неизтрезняло:
Разпръсват се мъгливите завеси и разкриват американците, които планират на не повече от десет метра и малко по-бързо от балона.
— Сега! — изкрещява Шнорп и запраща една торта в открития мотор. Слотроп пропуска целта и тортата му се разплясква върху цялото стъкло пред пилота. А междувременно Шнорп е започнал да хвърля торби с баласт по мотора и една от тях се заклещва между два от цилиндрите. Изненаданите американци безпорядъчно опипват за пистолети, гранати, картечници или каквото артилеристите обикновено носят със себе си като леко въоръжение. Но вече се отминали и мъглата притваря своята завеса. Прозвучават няколко единични изстрела.
— По дяволите, човече, ами ако ударят аеростата?…
— Ш-ш-ш-т. Мисля, че улучихме кабела от стартовия генератор. — Някъде в средата на облака се долавя недоволното ръмжене на отказващ да се запали мотор. Отчаяно скърцат лостови предавки.
— Ах, мамицата му! — Приглушен вик, отдалечен. Пресекливият вой затихва и след малко настъпва тишина. Шнорп лежи по гръб, нагъва с шумно мляскане торта и се смее нерадостно. Половината от неговата стока е била изхвърлена и Слотроп се чувства леко виновен.
— Не, не. Няма защо да се тревожиш. Това е като в зората на търговските отношения. Отново се връщаме към онова време. Втора възможност. Пътищата са дълги и опасни. Някои загуби при транспортирането са неизбежни. Имал си някакъв бегъл поглед върху търговията в първобитното общество.
След няколко минути облаците се разсейват и балонът лети спокойно под слънцето, от вантите капе вода, аеростатът все още блести от облачната влага. Самолетът на Марви не се вижда никакъв. Шнорп регулира пламъка от горелката. Започват да се издигат.
Малко преди залез-слънце Шнорп потъва в дълбок размисъл:
— Гледай. Можеш да видиш края й. На тази географска ширина земната сянка прекосява Германия с около 1100 километра в час, това е скоростта на реактивния самолет. — Облачната пелена се е разпаднала на мъгливи облаченца с цвета на варени скариди. Балонът лети бавно над селски пейзаж, чиито зелени правоъгълници сумракът вече силно потъмнява: нишката на рекичка припламва от късното слънце, сложно-ъгловатият план на още един град без покриви.