![Гравитационна дъга [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/3/1/gravitacionna-dga-bg-download.jpg)
Гравитационна дъга [bg]
- Автор: Пинчон Томас Рагглз
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Красимир Желязков
- Жанр: История
Электронная книга - «Гравитационна дъга [bg]». Краткое содержание книги:
Творчеството му се характеризира с метафоричност, интертекстуалност, богата лексикална и техническа начетеност по много теми и сложни въпроси (от историята, науката, математиката), в които фикцията и реалността са слети в почти неразделима симбиоза.[6] Личността му е обгърната в мистерия, тъй като не дава интервюта и не се появява на обществени събития – дори на церемонии по получаване на присъдени му награди. Романите му „V“ (1963), „Обявяването на серия № 49“ (1966 и „Гравитационната дъга“ (1973) го превръщат в култов автор в американските университетски среди.
Носител на наградата на американската критика за 1974 година.
На български език първата му издадена книга е „Обявяването на серия № 49“, преведена от Красимир Желязков, а откъс от първия му и най-прочут роман, „V“, излиза в „Литературен вестник“ в превод на Зорница Димова.[7]
В самото начало на сталиновото управление Чичерин служеше на едно затънтено място („медвежий уголок“), в района на Седморечието694. През лятото напоителните канали очертаваха обгърната от маранята филигранна плетеница през зеления оазис. Зиме по первазите на прозорците бяха строени лепкави чаени чаши, войниците играеха преферанс и излизаха навън само да пикаят или да стрелят из улицата по удивените вълци с наскоро модернизирания образец на „мосин“695. Това беше област на пиянска носталгия по градовете, безмълвни киргизки ездачи, нескончаемо клатене на земята… поради земетресенията изобщо не строяха сгради повече от един етаж и градчето наподобяваше декорация за уестърн: улица потънала в кафява прах или кал и от двете й страни се редят внушителни дву– и триетажни фалшиви фасади.
Бе дошъл в тоя забутан пущинак, за да подари азбука на тукашните диваци, които общуваха устно помежду си, с докосвания и жестове, и за тях дори не съществуваше арабска писменост, която да бъде подменяна. Чичерин съгласуваше дейността си с местния център за Ликбез696, един от многото такива, известни в Москва под названието „червени юрти“. От равнините прииждаха млади и стари киргизи, вонящи на коне, дим от изгоряла трева и кумис, влизаха и се блещеха на плочите изписани с тебеширени заврънкулки. Ъгловатата латиница изглеждаше почти също толкова странна и на руските кадри — високата Галина с нейните втора-трета ръка бричове и сиви казашки ризи… нейната скъпа приятелка накъдрената Люба с деликатното и нежно лице… политкомисарят Вацлав Чичерин… всички агенти, макар никой от тях да не го възприемаше по този начин — представляващи НТА (Новата Тюркска Азбука)697 в една удивително непозната страна.
Сутрин след общата закуска Чичерин по правило отива да се мотае из червените юрти с намерението да съзерцава учителката Галина, която изглежда импонира на две-три от предполагаемите женски черти в неговия характер… е, да… често излиза навън и установява, че неговото утринно небе е изпълнено докрай с мълнии: блестящи, ослепителни. Просто ужас. Земята потръпва почти нечуто. Може да е настъпил краят на света, но за Централна Азия това е най-обикновен ден. Небесният пулс бумти от край до край. Армади от облаци, — някои от тях съвсем ясно очертани, тъмни и разпокъсани — плават към азиатската Арктика над обширните десятини698 трева и сиво-зелените от вятъра стъбла на лопена, разлюлени на вълни чак докъдето стига погледа. Но той стои на улицата, под открито небе, придърпва нагоре панталоните си, върховете на реверите яростно почукват в гърдите му, проклина Армия, Партия, История, каквото и да бе, което го бе натирило чак тук. Никога няма да заобича това небе или равнина, тези хора, животните им. Нито пък ще хвърли поглед назад, не, няма, дори и по време на най-тинестите душевни биваци, даже в оголения Ленинград при срещите с неизбежността на смъртта699, собствената и на другарите му, няма да запази никакъв спомен от Седморечието, в който да намери прибежище. Нито дочута музика, нито предприето лятно пътуване… нито кон зърнат на степния фон в чезнещата дневна светлина…
694
Седморечие (казах. Жетісу) — географски район в Централна Азия, включващ югоизточната част на Казахстан и северен Киргизстан, ограничен на север от езерата Алакол, Балхаш, Сасикол; на изток — от хребета на Джунгарски Ала-Тау; на юг — от хребетите на Северен Тян-Шан; на запад — от езерото Балхаш. Седемте главни реки, от които е произлязло названието на региона са: Аксу, Баскан, Биен, Или, Каратал, Лепси и Сарканд, но всъщност броят на реките е много по-голям. От този район произхождат прабългарите. — Б.пр.
695
Винтовка на Мосин — трилинейна магазинна винтовка, конструирана през 1891 г. от Сергей Мосин (1849–1902). На въоръжение от 1898 г. до 1960 г., отначало в Руската империя, после в Съветския съюз и редица други страни, включително и в България с различни модификации и подобрения. Названието „трилинейна“ произлиза от калибъра, който отговаря на три линии (стара руска мярка за дължина); една линия е равна на една десета от инча или 2,54 мм, съответно три линии са 7,62 мм., т.е. калибър 7,62 мм. — Б.пр.
696
Ликбез (рус. ликвидация безграмотности) — ликвидация на неграмотността. Масово обучение на неграмотни възрастни на четмо и писмо в Съветска Русия и СССР. — Б.пр.
697
През 1920-те и 1930-те правителството на Съветския Съюз започва езикова реформа в централно азиатските републики и изпраща в тези републики учители, които да опитат да заменят арабската азбука използвана от номадските тюркски народи с латинизирана азбука. Тази нова азбука бива наречена Нова Тюркска Азбука. — Б.пр.
698
Десятина — стара руска единица за площ в обръщение до 1918 г., равняваща се на 1,0925 хектара. — Б.пр.
699
Загатване, че Чичерин е бил един от 200 000-те защитници през близо тригодишната германска блокада на Ленинград, започнала на 8 септември 1941 г. и продължила до 27 януари 1944 г. Само за една година близо две трети от милионното население на града умира от глад. — Б.пр.