Гравитационна дъга [bg]
- Автор: Пинчон Томас Рагглз
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Красимир Желязков
- Жанр: История
Электронная книга - «Гравитационна дъга [bg]». Краткое содержание книги:
Творчеството му се характеризира с метафоричност, интертекстуалност, богата лексикална и техническа начетеност по много теми и сложни въпроси (от историята, науката, математиката), в които фикцията и реалността са слети в почти неразделима симбиоза.[6] Личността му е обгърната в мистерия, тъй като не дава интервюта и не се появява на обществени събития – дори на церемонии по получаване на присъдени му награди. Романите му „V“ (1963), „Обявяването на серия № 49“ (1966 и „Гравитационната дъга“ (1973) го превръщат в култов автор в американските университетски среди.
Носител на наградата на американската критика за 1974 година.
На български език първата му издадена книга е „Обявяването на серия № 49“, преведена от Красимир Желязков, а откъс от първия му и най-прочут роман, „V“, излиза в „Литературен вестник“ в превод на Зорница Димова.[7]
Когато по-късно Слотроп повдига въпроса, тя няма обяснение какво има между Чичерин и африканците, но каквото и да е то, и двете страни действат с много хъс.
— Омраза, точно така — заявява тя. — Глупаво, много глупаво. Войната свърши. Тук не е намесена политика или „еби си майката, приятелче“, а отдавнашна, чиста, лична вражда.
— С Енциан ли?
— Тъй мисля.
Установяват, че връх Брокен е завзет от американски и руски войски. Планината лежи върху бъдещата граница на съветската окупационна зона. Току зад светлината на огъня стърчат развалините, тухли и мазилка, на радиопредавателя и туристически хотел. Само два взвода тук. По-висок чин от сержант няма. Всички офицери са долу в Бад Харцбург, Халберщад, уютно настанени, пият или ебат на поразия. Тук горе на Брокен определено се долавя атмосферата на негодувание, но момчетата харесват Гели и понасят Слотроп, и което е най-късметлийското, изглежда никой не е свързан с артилерията.
Обаче безопасността е временна. Майор Марви скърца със зъби из цялата Харц, хвърля в инфарктно състояние хиляди канарчета, които падат на жълти ята от дърветата с коремчетата нагоре, акомпанирани от крясъците му Хванете тоя английски мухльо, хич не ми пука колко хора ще трябват за това, искам цяла дивизия, чуваш ли ме, момче? Въпрос на време е той отново да улови следата. Майорът е откачил. Слотроп е леко смахнат, но чак пък толкова не, това преследване от страна на Марви е просто нездравословно. Възможно ли е… ами да, тази мисъл определено му бе хрумвала… Марви да е в сговор с онези ролс-ройсовски „апаши“, които преследваха Слотроп в Цюрих. Връзките между тях сигурно са безгранични. Марви е приятел с хората от „Дженерал Илектрик“ а това значи капитали от Морган692, в Харвардския университет също има вложени пари от Морган и вероятно някъде има преплитане на интереси с Лайл Бланд… кои са те, а?, и защо им е дотрябвал Слотроп? Сега той знае със сигурност, че един от тях е безумният нацистки учен Цвитер. А симпатичният възрастен професор Глимпф просто е изчаквал в „Мителверке“, за всеки случай, ако се появи Слотроп. Господи! Ако Слотроп не беше се добрал обратно по тъмно до Нордхаузен в къщата на Гели, те положително щяха да го затворят, да го пребият, а може би и убият.
Преди да тръгнат надолу по планината, двамата успяват да изкрънкат от часовоите шест цигари и няколко хранителни порциона. Един приятел на приятеля на Гели, фанатик на тема полети с балон на име Шнорп, който живее във ферма в долината Голдене Ауе, се готвел за полет към Берлин.
— Но аз не искам да ходя в Берлин.
— Миличък, ти искаш там, където го няма Марви.
Шнорп сияе, достатъчно отзивчив е за компанията, току-що се е върнал от местната гарнизонна лавка с камара плоски бели кутии в ръцете: стока, която смята да откара в Берлин.
— Няма страшно — уверява той Слотроп, — не се безпокой. Това пътуване съм го правил стотици пъти. На никого не му пука за някакъв си балон.
Той отвежда Слотроп в задния двор на къщата, всъщност леко наклонена зелена ливада, посред която до голяма купчина ярко жълта и червена коприна стои ракитена гондола.
— Бягството ще бъде наистина дискретно — промърморва Слотроп.
От ябълковата градина изскача тайфа деца, за да им помогнат да пренесат тенекиени туби с етилов спирт до гондолата. Следобедното слънце разхвърля всички сенки нагоре по склона. От запад подухва вятър. Слотроп дава от своята „зипо“ огънче на Шнорп да запали горелката, а в това време децата оправят гънките на аеростата. Шнорп усилва дюзата, докато тя започва да бълва с монотонно фучене пламък встрани и в отвора на големия аеростат. Видимите в про̀света деца се разпокъсват на пулсиращи топлинни вълни. Балонът започва бавна да се издува.
— Не ме забравяй — надвиква Гели фученето на горелката — До следващата ни среща…
692
В 1892 г. Чарлс Кофин (1844–1926) основава компанията „Дженерал Илектрик“ с финансовата подкрепа на магната Джон Пиърпойнт Морган (1837–1913). — Б.пр.