Гравитационна дъга [bg]

Отдалечават се от железопътната линия и от по-благоразположените земни зони. Черни и бели звезди припламват по задницата и бутовете на апалузата. В центъра на всяка от тези нови има оголено безцветно кръгло петно от вендуза, в което крайпътните киргизи по пладне се заглеждаха и с усмивки извръщаха глави към хоризонта отзад.

Странни, странни са динамиката на нефта и навиците на експертите по петрола. След Саудитска Арабия, докато пътуваше към Чичерин, който можеше да се окаже негова втора половина, Змей бе виждал немалко промени: множество конекрадци, изморителна езда, конфискация от едно или друго правителство, бягства в дори още по-затънтени краища. Този път — тропотът на копитата разпръсва едрите като пуйки киргизки фазани, черно-бели, с кърваво червени петънца около очите и с тромаво клатушкане те потеглят към височините — Змей се отправя на може би най-последното приключение, вече почти забравил наргилетата в оазисите и ленивите къдрици дим над тях, брадатите мъже, резбованите седла украсени със седефени орнаменти и лакирани, поводите от усукана козя кожа, жените настанени на възглавници зад ездачите скимтящи от възторг нагоре към подножието на Кавказ в мрака, понесени от бури и похот по криволичещите линии на едва забележими пътеки… назад остават само разпръснати следи бележещи пътя им през тези погранични пасища: сенките изсветляват и замират сред безредно тичащите фазани. Устремените напред двама ездачи набират инерция. Нощният мирис на гора бавно изветрява. Там озарено от слънчевата светлина, която засега още не е предназначена за тях, ги очаква… Кой?… Очаква ги невъобразимото същество, високо, пламтящо…