Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
Слугинята беше оставила вратата отворена и изведнъж от коридора се чуха гласове.
— Не мога да повярвам, че си ги довела тук. — Гласът на говорещата се беше стегнал от неверие и гняв. — Знаеш колко сме предпазливи, Сетале. Знаеш повече, отколкото трябва, и точно това би трябвало да го знаеш много добре.
— Много съжалявам, Реане — отвърна притеснено госпожа Анан. — Май наистина сбърках. Обаче… покорно приемам както да гарантирам за поведението на тези момичета, така и да приема преценката ви.
— О, моля те! — В гласа на Реане прозвуча изумление. — Исках да кажа, че… Сетале, извинявай, че ти повиших тон. Кажи, че ми прощаваш.
— Нямаш причини да ми се извиняваш, Реане. — Ханджийката успя да го каже хем разкаяно, хем упорито. — Не-не, аз сбърках, че ги доведох.
— Не-не, Сетале. Не биваше да ти говоря така. Моля те, прости ми. Моля те!
Госпожа Анан и Реане Корли влязоха в стаята и Нинив примигна от изненада. След краткия дочут разговор беше очаквала да види някоя по-млада от Сетале Анан, но косата на Реане беше почти бяла и лицето й беше цялото покрито с бръчици, като на засмяна старица, въпреки че сега приличаха повече на бръчици от грижа. Но защо по-старата жена трябваше да се унизява така пред по-младата и защо по-младата трябваше да й го позволява, макар и с неохота? Тук нравите бяха различни, Светлината го знаеше, някои бяха дори толкова различни, че тя не искаше и да си го помисля, но със сигурност не чак толкова. Тя, разбира се, никога не беше прекалявала с кротостта си пред старите жени в Женския кръг на село, но чак толкова…
И разбира се, Реане можеше да прелива — това тя го беше очаквала; във всеки случай, поне се беше надявала — но чак такава сила не беше очаквала. Реане не беше толкова силна, колкото Елейн, или дори колкото Никола — да я изгори дано тая проклетница! — но спокойно можеше да се сравни с Шериам, да речем, или с Квамеса или с Кируна. Малко жени притежаваха такава сила и колкото и тя самата да ги превъзхождаше, се изненада, че я намира тук. Жената трябваше да е от дивачките; редно беше Кулата да намери начин да сложи ръка на такива като нея, дори ако се наложеше да я държат в рокля на новачка през целия й живот.
Когато двете пристъпиха през прага, Нинив стана и заоправя полите си. Не от нерви, определено. Определено не. О, но ако всичко това минеше добре…
Будните сини очи на Реане изгледаха двете с израза на грижлива стопанка, току-що заварила в кухнята си две прасета, нахълтали направо от кочината и оплескани с кал. Тя подсуши запотеното си лице с тънка кенарена кърпа, въпреки че в стаята беше много по-прохладно, отколкото навън.
— Да, ще трябва да направим нещо с тях — промърмори тя. — Ако наистина са това, което твърдиш. — Гласът й беше доста висок, мелодичен и почти младежки. После тя, кой знае защо, сякаш се сепна и изгледа ханджийката накриво, което породи нова серия от неохотни извинения от страна на госпожа Анан, последвани от смутените усилия на госпожа Корли да ги отклони. В Ебу Дар, когато хората наистина се държаха учтиво, имаха навика да си подмятат извинения напред-назад с часове.
Елейн, която също беше станала, вдигна вежда към Нинив, хвана лакътя си в шепа и опря замислено пръст на бузата си.
Нинив се окашля.
— Госпожо Корли, аз съм Нинив ал-Мийра, а това е Елейн Траканд. Ние търсим…
— Сетале ми каза всичко за вас — прекъсна я твърдо синеоката жена. Твърдо като каменен зид. — Изчакайте, момичета, и скоро ще се заема с вас. — Тя се извърна отново към Сетале и попи с кърпата потта по бузите си. Едва прикриваната нерешителност отново прозвуча в гласа й. — Сетале, сега, ако ме извиниш, трябва да поразпитам тези момичета и да…
— Вижте кой се е върнал след толкова години! — избърбори някаква ниска, набита женица на средна възраст от прага и кимна към спътницата си. Въпреки роклята и ебударска кройка с червен колан и потъмнялата й от слънцето лице, лъскаво от капчиците пот, акцентът й си беше съвсем кайриенски. Не по-малко запотената й спътничка беше с една глава по-висока от нея, не по-възрастна от Нинив и тъмните й очи, извитият нос и широката й уста подсказваха, че е салдейка. — Гарения! Тя… — Жената рязко спря, след като забеляза, че има и външни хора.