Вярата на прокудения

— Ето я, Зед, мисля, че тук по—добре се вижда областта, за която говореше.

Зед разгърна новата карта върху другата, поставена на масата пред Калан. Беше в по—малък мащаб и даваше по—прецизен изглед на южните райони на Средната земя.

— Да — провлачи Зед, втренчен в новата карта. — Виждаш ли там? — Той забоде пръст в река Дрън. — Виждаш ли как се стеснява низината тук на юг, точно на това място? Точно затова ти говорех. Насечен терен, набразден от високи скали, обикалящи реката. Точно за това не мисля, че ще се опитат да се изкачат нагоре по долината Дрън.

— Сигурно си прав — отрони Вирна.

— Освен това — Калан завъртя пръст в една област малко по на север върху първата карта — почти единственото населено място нагоре в тази посока е Никобарезе. Страната е доста изолирана, което я превръща в добра мишена, макар, от друга страна, този район да не е особено богат. Плячката ще бъде оскъдна. Ако остане там, където е сега, Орденът има къде—къде по—големи възможности за завоюване на богати земи. Освен това, можеш ли да си представиш колко би им било трудно да преминат с войската през планините Ранг’Шада, ако тръгнат нагоре по Дрън? Стратегически за тях би било по—логично да се насочат натам.

Вирна несъзнателно започна да си играе с едно копче на синята рокля, докато оглеждаше картата.

— Да… разбирам какво имаш предвид.

— Но идеята ти никак не е лоша — обади се Калан. — Няма да е зле да изпратиш една—две Сестри да огледат района. Това, че не изглежда логично, не означава, че Джаганг не може да опита. С идването на пролетта той трябва да предприеме нападение. Няма да се учудя, ако в един момент открием Императорския орден в задния вход на Ейдиндрил.

Кара отвърна на почукването на вратата. Беше един от старшите съгледвачи на име Хейес. През отворената врата Калан мярна приближаващата фигура на капитан Райан и се изправи.

Хейес поздрави с юмрук в гърдите.

— Радвам се да ви видя отново в лагера, ефрейтор Хейес — поздрави го Калан.

— Благодаря, Майко Изповедник. И аз се радвам, че съм тук.

Приличаше на човек, който не би отказал нещо за хапване. След като капитан Райан влетя през вратата, Кара я затвори зад гърба му заради нахлуващия сняг. Хейес отстъпи встрани, за да отстъпи място на капитана.

Калан си отдъхна, като видя младия Галеански офицер.

— Как мина, капитане? Как са момчетата?

Той свали шала и вълнената шапка, все още задъхан. Вирна не смееше да помръдне.

— Добре — отвърна капитанът. — Справихме се чудесно. Сестрите успяха да излекуват някои от ранените. Наложи се някои да бъдат транспортирани, преди Сестрите да успеят да им помогнат. Това ни забави. Претърпяхме някои загуби, но не толкова, колкото очаквахме. Уорън много ни помогна.

— Къде е той? — попита Зед.

Сякаш чул името си, Уорън се появи на вратата, придружен от облак сняг. Калан примигна срещу внезапната светлина, докато вратата бъде отново затворена. Забеляза напрежението, изписано на лицето на Вирна, и си припомни как сърцето й политваше всеки път, щом виждаше Ричард. Да се завръща жив и здрав след раздяла. Уорън незабавно целуна Вирна по бузата. Калан забеляза погледа, ято си размениха, макар той да остана не уловен от никой друг. Макар да се радваше за двамата, напомнянето за подобен род отношения я жегна дълбоко в сърцето. Внезапно изпита безпомощна тревога по Ричард.