Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
— Изучил съм ви, за да ви използвам именно сега! Помогнете ми да изпълня царската воля! Всеки от вас да тръгне към някоя страна! Изслушайте учени, хора пишещи, благородници, знаещи чудни приказки и занимателни случки! Трябва да намерите приказката за Сейф ал-Мулук! Намерете ли я, платете колкото поискат за нея, в злато и сребро, дори хиляда динара да ви поискат, колкото имате давайте, колкото остане — ваше да бъде, само ми я донесете! — обърнал се към първия и му рекъл: — Ти иди из градовете на Индия и Синд! — на втория казал: — Ти иди из градовете на Персия и Китай! — на третия рекъл: — Ти иди из градовете и земите на Хорасан! — на четвъртия казал: — Ти иди из градовете и земите на Магриба! — а на петия заръчал:
— Ти иди из градовете и земите на Сирия и Египет! Ще отпътувате днес! Не пестете усилия, дори ако трябва, заложете живота си!
Мамелюците се простили с него и всеки тръгнал към отредените му земи. Първите четирима пътували, що пътували и след четири месеца се върнали с празни ръце и му съобщили, че нищо не са намерили.
А петият мамелюк пътувал, що пътувал, стигнал до Дамаск. Видял, че това е красив и укрепен град, с градини, в които растат плодоносни дървета и текат буйни реки. Останал там няколко дни, но никой не успял да го насочи. И тъкмо бил решил да отиде другаде, когато срещнал момък, който тичал, запретнал полите си.
— Накъде тичаш? — запитал мамелюкът.
— Тук има един почтен шейх! — отговорил момъкът. — Всеки ден по това време той сяда в креслото си и разказва чудни истории! Бързам да си заема място по-близо до него!
— Вземи ме със себе си!
— Тогава побързай!
Мамелюкът се затичал до него. Стигнали мястото, където шейхът разказвал на хората историите си. Седнал мамелюкът по-близо до него и внимателно се заслушал в разказа му. Когато слънцето залязло, шейхът спрял да говори и хората се пръснали. Тогава мамелюкът пристъпил към него и заговорил:
— Господин шейх, ти си човек добър и скромен, сладки са речите ти и аз искам да те помоля за нещо!
— Моли каквото искаш! — отговорил шейхът.
— Знаеш ли приказката за Сейф ал-Мулук?
— От кого си чул за нея? — стъписал се шейхът.
— Аз съм от далечна страна и съм тръгнал да търся тази история. Ако я имаш — колкото поискаш, толкова ще ти платя! И душата ми да поискаш — ще ти я дам, само не ми скършвай хатъра!
— Ще ти я кажа, но трябва да знаеш, че тази приказка не се разказва всекиму на път и кръстопът и аз не я давам всекиму! — рекъл шейхът. — Ще трябва да ми платиш за нея сто динара, тогава ще ти я дам, но при няколко условия!
— Давам ти сто динара! И още десет отгоре! И приемам всичките ти условия!
— Иди донеси златото и ще я имаш! — рекъл шейхът.
Мамелюкът отишъл в стаята си, взел сто и десет динара и ги сложил в кесия. Когато се съмнало, той отишъл при шейха, който седял пред портата си. Дал му парите. Шейхът ги взел, влязъл в къщата си, въвел и мамелюка вътре, сложил го в един ъгъл, подал му дивит, перо и хартия и казал:
— Ето в тази книга е разказът за Сейф ал-Мулук! Препиши го!
Седнал мамелюкът, взел подадената му книга, започнал да преписва приказката. Когато свършил, прочел написаното на шейха, той нанесъл поправки и рекъл:
— Синко, моите условия са, че не бива да разказваш тази приказка на път и кръстопът, на жени и наложници, на роби и глупаци, нито на хлапаци! Ще я четеш само на царе, емири и везири, на хора, които знаят и умеят да тълкуват!
Приел мамелюкът условията, целунал ръка на шейха, сбогувал се с него и потеглил по обратния път…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ СЕДЕМСТОТИН ТРИЙСЕТ И ОСМАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че радостта, която обхванала мамелюка, го карала да язди бързо и той скоро стигнал в страната си. От срока, който царят дал на Хасан Търговеца, били останали само десет дни. Мамелюкът дал на господаря си записа с приказката за Сейф ал-Мулук, а той го дарил с всички дрехи, които имал, десет буйни жребеца, десет камили, десет мулета, трима роби и двама мамелюци. Взел разказа, преписал го със собствения си почерк и тълкувания, отишъл при царя и му казал:
— Царю честити, донесох ти рядка и прекрасна приказка, предание, което никога не си чувал!
Царят събрал при себе си всички умни емири, уважавани учени, хора, владеещи перото и съчиняващи стихове, всички проницателни мъже. Седнал Хасан и прочел приказката пред него. Всички се чудили на нея и толкова я харесали, че обсипали Хасан със злато, сребро и скъпоценности. Царят наредил да му се даде една от най-великолепните му дрехи, дал му един голям град със земите и селата му и го направил първи везир. После наредил приказката да се препише в книга със златно мастило и когато душата го присвивала, той викал Търговеца да му я чете…