Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
Младия бик се превърна в Перин, с чука в ръцете, присвит за атака на равнината с призраци на биещи се хора. „Внимавай - каза си. - Ти си вълк, но повече човек.” Изумен осъзна, че някои от тези отражения не са напълно човешки. Зърна двама, които бяха съвсем змиеподобни на вид - стопиха се бързо.
„Други светове ли отразява това място?” - зачуди се той, объркан от привиденията.
Убиеца отново връхлетя към него, стиснал зъби. Чукът на Перин се нажежи в ръката му, а кракът му запулсира там, където бе поразен и след това Изцерен в предишната битка с Убиеца. Той изрева, остави меча на Убиеца да го доближи съвсем, да остърже бузата му - и натресе чука си в ребрата му.
Убиеца изчезна.
Перин продължи със замаха и за миг предположи, че го е поразил. Но не - чукът му едва бе срещнал плътта, преди Убиеца да изчезне. Беше го чакал, готов да _измести_. Перин усети кръв в космите на брадата си, течеше към брадичката. Острието беше закачило бузата му на същото място, където той бе натресъл юмрука си в лицето на Убиеца.
Подуши във въздуха и се завъртя, мъчеше се да улови миризмата на Убиеца. Къде бе отишъл? Нямаше нищо.
Убиеца не беше _изместил_ към друго място във вълчия сън. Знаеше, че Перин може да го проследи. Сигурно бе скочил обратно в будния свят. Осъзнал, че е изгубил плячката си, Перин нададе вой. Вълкът в него негодуваше от този пропаднал лов и му струваше голямо усилие, за да се овладее.
Върна го миризма. Горяща козина. Последва я болезнен вой.
Перин _измести_ отново горе на пътеката. Вълци лежаха наоколо, изгорени и издъхващи, сред труповете на червени була. Двама от мъжете все още стояха, опрели гърбове един в друг и смъкнали нелепо булата си. Имаха остри зъби, усмихваха се безумно и преливаха. Изгаряха на въглен вълк след вълк. Гаул се беше свил зад една скала и дрехите му димяха. Миришеше на болка.
Двамата усмихнати преливащи изглеждаха съвсем безразлични към приятелите си, които лежаха по земята целите в кръв.
Перин закрачи към тях. Единият вдигна ръка и изстреля към него огнена струя. Перин я превърна на дим и го раздвои, като навлезе право в него, сиво-черният пушек се завихри и се разпръсна.
Другият айилец също преля и се опита да разкъса земята под Перин. Той обаче знаеше, че земята няма да поддаде и ще устои на сплитовете. Така и стана. Перин не можеше да види сплитовете, но _знаеше_, че земята - станала изведнъж по-твърда - няма да им се подчини.
Първият айилец изръмжа и посегна за копието си, но Перин го сграбчи за врата.
Толкова ужасно искаше да прекърши гърлото му. Беше изгубил Убиеца _отново_, а вълците бяха мъртви заради тия двамата. Задържа се. Убиеца… Коляча заслужаваше по-лошо и от смърт за това, което бе направил. Не знаеше нищо за тези двама мъже и не беше сигурен дали убиването им тук ще ги убие завинаги, без прераждане.
Но пък всеки, дори същества като тези, трябваше да има друг шанс. Червеното було в ръката му се бореше, опитваше се да го овърже със сплитове Въздух.
- Ти си идиот - каза тихо Перин. После погледна другия. - Ти също.
Двамата примигаха и го погледнаха с помръкнали очи. От устата на единия потекоха лиги. Перин поклати глава. Убиеца изобщо не ги беше обучил. Дори Гаул, само след… колко време беше изтекло? Все едно, дори Гаул се беше научил да не се оставя така - да го спипа за врата някой, който може да промени дори собствения му ум.
Трябваше да продължи да мисли за тях като за идиоти, за да се задържи превръщането. Перин коленичи и затърси между вълците ранени, на които можеше да помогне. Представи си превръзки на раните им. Щяха бързо да се изцерят тук. Вълците като че ли бяха способни на това. Бяха изгубили осем от своите и Перин зави от скръб за тях. Другите се отзоваха, но нямаше съжаление в посланията им. Бяха се борили. Затова бяха дошли тук.
След това Перин огледа падналите червени була. Всички бяха мъртви. Гаул докуца до него и вдигна опърлената си ръка. Раната беше лоша, но не смъртоносна.
- Трябва да те изнесем оттук - каза Перин. - И да ти намерим Цяр. Не съм сигурен колко е часът, но мисля, че трябва да отидем на Мерилор, и да изчакаме портала.
Гаул му отвърна със зъбата усмивка.
- Убих двама от ония сам, Перин Айбара. Единият можеше да прелива. Мисля, че спечелих голяма чест, а после дойде ти и взе двама _пленници_. - Поклати глава. - Баир щеше да се скъса от смях чак до Триделната земя, ако го видеше това.
Перин се обърна към двамата си пленници. Убиването тук изглеждаше безсърдечно жестоко, но да ги пусне означаваше, че ще се бие отново с тях… може би да изгуби още вълци, още приятели.