Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)
- Автор: Стейнбек Джон Эрнст
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)». Краткое содержание книги:
Дрипавите поли на първата колиба се разтвориха и оттам надникна една жена с мръсна рокля на цветчета. Побелелите й коси бяха сплетени на плитки, лицето й беше цялото в бръчки, погледът вял, под очите имаше сиви торбички, ъглите на устата бяха безволево отпуснати.
Бащата попита:
— Можем ли да спрем и останем тук?
Главата се скри. Миг-два нищо не се чуваше от тази колиба, после полите й се разтвориха и оттам излезе един брадат мъж с жилетка. Жената надникна иззад рамото му, но не го последва навън.
Брадатият каза: „Здравейте!“ и неспокойните му, тъмни очи огледаха първо хората — един по един, — после камиона и покъщнината.
Бащата рече:
— Току-що попитах жена ви може ли да се разположим тук.
Брадатият напрегнато се вглеждаше в бащата, сякаш той бе казал нещо много мъдро, изискващо размишление.
— Къде да се разположите — тук ли? — попита той.
— Да, да. Или пък може би тук има собственик, с когото трябва да говорим най-напред?
Брадатият премрежи едно око, без да престане да разглежда бащата.
— Искате да нощувате ли?
Бащата изгуби търпение. Побелялата жена както преди надничаше от колибата.
— Как мислите, за какво ви говоря?
— Е, щом сте решили да спрете тук — спрете. Не ви пъдя.
Том се разсмя:
— Най-после се разбрахте.
Бащата едва се сдържаше:
— Искам да знам, има ли тук собственик, или не? Трябва ли да платим, или не?
Брадатият издаде напред брадичката си.
— Какъв собственик? — попита той.
Бащата му обърна гръб.
— Да върви по дяволите! — Женската глава пак се шмугна в колибата.
Брадатият със заплашителен вид пристъпи напред.
— Какъв собственик? — повтори той. — Кой ще посмее да ни изгони? Хайде, кажи ми!
Том застана пред баща си.
— Я върви да спиш — каза той на брадатия. Брадатият отвори уста и докосна долния си венец с мръсния си пръст. Миг-два той се вглежда в Том също тъй внимателно и изпитателно и изведнъж рязко се обърна и бързо се вмъкна в колибата след побелялата жена.
Том погледна баща си.
— Що за дивотия?
Бащата вдигна рамене. Той разглеждаше лагера. Пред една от палатките стоеше стар буик със свалена глава на блока. Някакъв младеж пасваше клапаните му и поглеждаше към камиона на Джоудови. Те забелязаха, че той тихичко се подсмива. Когато брадатият се скри в колибата, младежът заряза работата си и се приближи до Джоудови.
— Здравейте — каза той и сините му очи весело блеснаха. — Е, харесва ли ви нашият кмет?
— Какво, по дяволите, му става? — попита Том.
Младежът се изкиска:
— Нищо, той е също тъй смахнат, както ние с теб. Може да е даже малко повече.
Бащата рече:
— Попитах го може ли да останем тук.
Младежът изтри омаслените си длани в панталона.
— А защо да не може? Може, разбира се. Отскоро ли сте тук?
— Да — отвърна Том. — Тази сутрин пристигнахме.
— За пръв път ли сте в Хувървил?
— В какъв Хувървил?
— Ами ей в такъв, като този.
— Аха! — каза Том. — Едва-що пристигнахме.
Уинфийлд и Рути се върнаха, носейки заедно кофата с вода.
Майката рече:
— Хайде вече да се настаняваме. Много съм изморена. Не е зле да си починем тук. — Бащата и чичо Джон се качиха в камиона и свалиха брезента и дюшеците.
Том се приближи до младежа и го последва до колата, която той поправяше. Маткапът му лежеше върху отхлупения блок, а върху вакуумния резервоар бе сложена жълта тенекиена кутийка с абразивен прах — за пасване на клапаните. Том попита:
— А защо е такъв особен, дявол да го вземе, този старият с брадата?
Младежът взе маткапа и отново се зае да пасва клапана към гнездото.
— Кой — кметът ли? Дявол го знае. Сигурно е смахнат.
— Смахнат ли?
— Полицаите, изглежда, толкова са го наплашили, че и досега не може да се оправи.
Том попита:
— А защо ще го плашат?
Младежът остави маткапа и погледна Том право и очите.
— Дявол ги знае — каза той. — Ти току-що си пристигнал. Може тази работа да ти е по-ясна. Едни казват едно, други — друго. Поживееш на едно място ден-два, а после дойде шерифът и те изгони. — Той повдигна клапана и смаза гнездото.