Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)
- Автор: Стейнбек Джон Эрнст
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)». Краткое содержание книги:
Ще застрелят всички ни като кучета.
А според теб кое е по-добре: да умреш или да живееш така? Да лежиш в земята или да се свиваш в колиба от зеблови чували? Кое е по-добре за децата ти — да умрат сега или след две години от „оскъдна храна“, както казват докторите? Знаеш ли какво ядем цялата тази седмица? Варена коприва и питки. А откъде, мислиш, сме взели брашното за питките? Пометохме пода на един товарен вагон.
В лагерите се водят разговори, а помощник-шерифите — с дебели задници, с револвери на тлъстите бедра — се разхождат сред колибите: Тези хора трябва да се държат в страх. Трябва да се държат здраво, иначе дявол знае какво ще сторят. Това са хора опасни, също като негрите на юг. Само да се обединят, и нищо няма да може да ги спре.
А ето и един цитат от вестник: „Помощник-шерифът на Лорънсвил наредил един преселник да напусне незабавно града. Последният оказал съпротива, принуждавайки представителя на властта да употреби сила. Единадесетгодишният син на преселника убил помощник-шерифа с двадесет и два милиметрова пушка.“
С тях трябва винаги да си нащрек — почнат ли да спорят, стреляй в тях пръв. Щом едно дете е в състояние да убие помощник-шериф, какво може тогава да се очаква от възрастните? Тези хора имат суров нрав и затова с тях трябва да бъдеш още по-суров.
И никакви церемонии. Трябва да се наплашат както следва.
Ами ако те не са страхливи? Ами ако не искат да отстъпят и отговорят на изстрелите с изстрели? Тези хора са свикнали с оръжието още от детските си години. Пушката за тях е просто част от тялото, като ръката. Ами ако те не са страхливи? Ами ако някой прекрасен ден тези хора обявят война на нашата страна, както ломбардците на Италия, германците на Галия и турците на Византия53? Това би било орда гладници за земя, лошо въоръжена, но все пак не биха могли да я задържат и римските легиони. Тях не биха спрели нито зверства, нито изтезания. С какво може да уплашиш човека, който не само сам страда от глад, а и гледа подутите кореми на децата си? Такъв не можеш да уплашиш — той познава това, от което няма по-страшно на света.
Мъжете разговарят в Хувървил: Дядо ми е отнел земята на индианците.
Не, така не бива, говорихме вече за това. То е все едно кражба, а аз не съм крадец.
Така ли? А кой открадна оная нощ бутилката мляко пред вратата ми? Кой открадна медния тел, продаде го и купи с парите месо?
Направих го заради децата, гладни са.
Както и да го извърташ, това си е кражба.
А знаете ли как Феърфийлдови се сдобиха с такова голямо ранчо? Ей сега ще ви разкажа. Тогава земята беше държавна и можеше да си я присвоиш. Старият Феърфийлд отишъл в Сан Франциско, обиколил кръчмите и събрал към триста нехранимайковци. Разделили си земята. Феърфийлд ги хранил и поил, и когато документите били оформени, прехвърлил всичко на свое име. Сетне се хвалел, че всеки акър му струвал не повече от пайнт евтина ракия. Как да наречем това — пак кражба ли?
Хубавото тук, разбира се, е малко, но нали не са го пратили в затвора?
Да, не са го пратили. И този, който качил една лодка в каруцата си, а после доказвал, че целият участък е бил залят с вода — ето вижте лодката, ако не вярвате! — него също не пратили в затвора. Не пращат в затвора и тези, които дават рушвет във Вашингтон или пък в щата, в който живеят.
Такива разговори могат да се чуят във всеки Хувървил, из целия щат.
Набези — въоръжените помощник-шерифи се втурват в лагерите на преселниците. Махайте се оттук! Заповед на отдела по здравеопазване. Този лагер е гнездо на зараза.
Къде да вървим?
Това не ни интересува. Заповядано ни е да ви изселим. След половин час ще запалим лагера.
Тук има тифус. Нима искате заразата да се разпространи и другаде?
Заповядано ни е да ви изселим. Хайде, по-бърже се измитайте! След половин час ще запалим лагера.
След половин час от горящите картонени хижици и сламени колиби към небето се издигаше дим, а хората отново излизаха на шосето да търсят нов Хувървил.
А в Канзас и Арканзас, в Оклахома, Тексас и Ню Мексико тракторите разораваха земята и изгонваха от нея арендаторите.
В Калифорния те вече станаха триста хиляди и броят им непрекъснато растеше. Пътищата на Калифорния бяха задръстени от обезумели хора, които бързаха като мравки все напред и напред, стремейки се да достигнат по-скоро място, където да се заловят за работа — да вдигат товари, да пренасят, да плевят, да берат плодове. Към всеки товар, който можеше да вдигне някой, се протягаха пет чифта ръце, за всеки залък хляб се отваряха пет уста.
53
Има се пред вид покоряването на по-културните и високо развити цивилизации от по-слабо развити: превземането на Рим от ломбардите през 568 г., на Галия от германците през І в. и на Византия от турците в 1453 г.