Сбъдната любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #11
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570676
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сбъдната любов». Краткое содержание книги:
Гласът на Вишъс отговори на това, думите на мъжа бяха бавни и равни.
После освободиха Куин. Когато се обърна, беше бял като платно, трепереше, докато стоеше гол в центъра на този кръг от качулати фигури.
Рот наруши тишината, дълбокият баритон на краля изпълни мрака.
- Ще ти бъде зададен въпрос. Ще го чуеш само веднъж. Отговорът ти ще пребъде във времето, ще се влее в кръвта ти от този миг насетне. Готов ли си да бъдеш попитан?
Блей покри уста с ръката си с кинжала, когато усети, че я е отворил.
Не можеше да бъде… нали? Включваха го в Братството на черния кинжал?
И веднага събра парченцата – работата на Сакстън през всичките тези месеци; героизмите на Куин; как казаха на Джон, че вече не му е аструкс нотрум.
Рот беше променил Древните закони.
О, по дяволите.
- Да, по дяволите. Задайте го.
Нямаше как Блей да не се усмихне след като се измъкна и се върна в стаята си. Нека Куин бъде в шок.
Затвори вратата си и остана до нея, чакайки. Известно време по-късно тежките стъпки отново се появиха, минаха покрай стаята му, отидоха надолу по коридора, изчезнаха… и промениха историята завинаги.
През всичките години в Братството никога не бе имало член, който да не е син на брат и женска от кръв на Избраница. Куин технически беше аристократ, дори изоставен от семейството си и със своя „дефект“, родът му си беше това, което е. Ала нямаше нито онова ДНК, нито войнственото име, които имаха другите.
И все пак, ако минеше през церемонията, щеше да се завърне в имението като мъж сред равни, нямаше вече да бъде изоставен.
Добре беше, че Лукас бе жив да види това. Щеше да е от значение.
Блей се облече и после, когато провери телефона си, видя груповото съобщение от Тор, което гласеше, че никой няма да бъде навън тази вечер и че щяха да си имат двама нови съквартиранти: Сенките идваха в имението.
Супер. Като се имат предвид безпокойствата с аристокрацията и опитът за покушение срещу Рот? Нямаше нищо по-добро от това тези двама убийци да са под покрива им. В комбинация с щуротиите на Ласитър, това означаваше, че кралят разполага с трио от хора с невероятни умения, които да го защитават.
С малко късмет Трез и Ай Ем щяха да бъдат постоянни попълнения.
Излезе от стаята си, слезе по стълбите тичешком и не беше изненадан като завари догена, тичащ наоколо и подгодвящ предстоящия пир.
Колко ли ще отнеме, зачуди се той.
И човече, щеше му се да имаше нещо да прави през това време.
Замота се в билярдната стая, защото знаеше, че няма смисъл да предлага помощ на Фриц за подготовката, грабна една щека и разби пет топки. Докато натриваше края на щеката с креда, звънецът на вратата иззвъня.
- Аз ще отворя – извика, докато подготвяше щеката си и закрачи към екрана за проверка на охранителните камери.
На прага стоеше Сакстън, изглеждаше отпочинал и здрав.
Блей му отвори.
- Добре дошъл.
Последва момент на изненада от страна на другия мъж, но се възстанови бързо с усмивка.
- Здравей.
Блей не беше сигурен дали трябва да се прегърнат или не. Да се здрависат?
- Да сложим край на това неудобство,- обяви Сакстън. – Ела тук.
- Да, нали?
След бърза прегръдка Блей грабна стилните куфари Гучи и двамата с мъжа тръгнаха към главното стълбище един до друг.
- Е, как беше почивката ти? – попита Блей.
- Чудесна. Отидох при леля ми – онази, която още ми говори. Има местенце във Флорида.
- Опасно място за вампири. Няма много мазета.
- А, но тя живее в каменен замък, - Сакстън кимна към фоайето. – Не като този. Вечерите бяха топли, океанът беше чудесен и нощният живот беше…
Сакстън спря рязко и Блей го погледна.
- Всичко е наред, нали знаеш. Радвам се, че си прекарал хубаво. Наистина.
Сакстън го огледа спокойно и после промърмори:
- И ти не си стоял без работа, нали?
Дявол да я вземе червената коса. Всякакво изчервяване винаги личеше, а точно сега, шибаното му лице пламтеше.
Завиха наляво пред кабинета на Рот и тръгнаха надолу по коридора със статуите, Сакстън се засмя леко.
- Радвам се за теб и няма да задавам никакви въпроси.